В специално интервю за немския финансов ежедневник Handelsblatt, президентът на ЕЦБ Марио Драги предупреди, че рискът от дефлация в еврозоната се е повишил и предположи, че той няма да се справи с проблема без по-голяма помощ от европейските правителства.
Според него рискът ЕЦБ да не успее да изпълни своя мандат за запазване на ценовата стабилност е по-висок от преди половин година и отново потвърди готовността на централната банка да предприеме допълнителни действия в началото на 2015-а година, ако това се окаже наложително.
Марио Драги призова политиците да извършат необходимите реформи, за да намалят данъчната тежест и бюрокрацията и подкрепят все още "крехкото и неравномерно" икономическо възстановяване на еврозоната.
До този момент имаше ограничен риск от дефлация в еврозоната, но ако инфлацията остане твърде ниска за твърде дълъг период от време и това доведе до отдръпване на инфлационните очаквания и забавяне на разходите, ЕЦБ ще трябва да действа, за да изпълни своя мандата, отбеляза "Супер Марио".
Рискът, че ние няма да изпълним мандата си за осигуряване на ценова стабилност е по-висок, отколкото преди шест месеца, посочи Драги в интервюто за Handelsblatt.
Ние сме в техническата подготовка за регулиране на размера, скоростта и съставa на нашите мерки в началото на 2015-а година, ако това се налага, за да се реагира на твърде дългия период на ниска инфлация. Има единодушие в рамките на Управителния съвет по този въпрос, подчерта той.
Драги добави, че покупките на държавни облигации (програма за "количествени улеснения") са сред инструментите, които ЕЦБ може да използва, за да изпълни мандата си, но по възможност това държавно финансиране - което на теория е забранено от Европейския договор - трябва да се избягва.
Печатането на пари, за да се купуват държавни облигации, стъпка известна като "количествено облекчаване", се разглеждат като едно от последните средства на ЕЦБ в опит да се съживи инфлацията на фона на рекордно ниската основна лихва от едва 0,05% и нарастващите съмнения относно въздействието на предходни мерки, предприети от централната банка.
Инфлацията в еврозоната възлиза на едва 0,3% - далеч под целта на ЕЦБ за ценова стабилност от малко под 2%. Това увеличава призивите за повече действия от страна на централната банка, като редица европейски политици предупреждават, че спадащите цени на петрола могат да тласнат инфлацията под нулата през следващите месеци.
Опасенията са, че по-слабите ценови очаквания биха могли да повлияят негативно на заплатите и на инвестициите, което ще попречи на перспективите за икономически растеж.
Въпреки това Марио Драги изключва възможността за разпадане на еврозоната. Разпадане на еврозоната? Това няма да се случи. Ето защо нямаме "План Б", каза той.
Драги също така каза, че той няма желание да влезе в политиката. Аз не искам да бъда политик, подчерта той. Тези негови коментари са факт, след като в сряда 89-годишният президент на Италия Джорджо Наполитано заяви, че планира да се оттегли в скоро време от своя поста поради неговата възраст. В последните месеци редица коментатори споменават Драги като възможен негов наследник.
Запитан от Handelsblatt дали той би се интересувал да наследи Наполитано, Драги отговори: Моята мандат като президент на ЕЦБ продължава до 2019-а година.
Коментарите на Марио Драги причиниха нова обезценката на единната европейска валута в началото на 2015-а година.
Еврото проби под неговото важно дъно от юли 2012-а година около 1,2042 долара, достигайки ново четири и половина годишно дъно от 1,2034 долара (най-ниско ниво от юни 2010-а година). В същото време единната европейска валута падна до 0,7743 британски лири - най-ниско ниво от октомври 2008-а година и се търгува малко над нейното 7-седмично дъно от 144,75 йени, достигнато на 31-ви декември 2014-а година.
