Такъв график се приема, преди да е приет бюджетът. Той трябва да е коригиран спрямо възможностите на бюджета. По един такъв график се поставят срокове, които биха били основа на разговорите с другите субекти – БЛС, пациентски организации. Проблемът е за сметка на какво и на кого да стане реформата. Най-важен е пациентът, неговите изисквания и до каква степен финансовите ресурси, които може да осигури държавата, са важни за пациента. Пациентът трябва да контролира и парите, които вървят с него. Стои и въпросът за ефективното използване на парите за зраве и контролният орган трябва да е Касата. На НЗОК трябва да се прехвърлят една част от контролните функции на одита и на министерството. Но това влиза и в приоритетите на здравния министър.
По отношение на идеята да се сливат болници на регионален принцип ген. Тонев каза, че проблемът в това обединяване е то да не доведе до още по-голям разход на системата.
Електронната здравна карта ще позволи и министерството, и Касата, а и самите болници да получават пряк информационен поток, който във всеки момент да показва къде е болният, какво е направено и колко струва. Разбира се, че има дублиране на дейности, а те водят до заплащане на една и съща безсмислена услуга. Основният проблем е липсата на координация, въпросът е повече организационен.
В коментар за здравеопазването на пенсионерите той обясни, че в повечето страни от Европа има улеснение за възрастните хора.
Да не говорим, че има страни, в които то е поето от държавата или здравните каси. Не е ясно дали едно популистко решение е за сметка основно на здравните звена. Не трябва да се вдига тази потребителска такса, но трябва да се намери начин да бъде компенсирана. Да се увеличи таксата на останалите – това също не е изход.
Интервюто на Силвия Великова с ген. Стоян Тонев можете да чуете от звуковия файл.