Европейската комисия е установила, че мерките за ликвидност, предоставени от България в подкрепа за Първа инвестиционна банка (ПИБ), са били в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Комисията стигна до заключението, че мерките са необходими, за да се запази финансовата стабилност на българската икономика и на финансовата система на страната. Освен това, планът за преструктуриране на ПИБ ще гарантира, че банката ще продължава да бъде жизнеспособна в дългосрочен план, без да се нарушава конкуренцията в рамките на Единния пазар.
Европейският комисар, отговарящ за политиката на конкуренция, Маргрете Вестагер каза: Вярвам, че днешното решение ще засили общественото доверие в Първа инвестиционна банка. Банката представи благоразумен план за преструктуриране и списък на поети ангажименти, който да възстанови нейната ликвидност и да гарантира дългосрочната жизнеспособност на банката, без това да нарушава конкуренцията.
След масирано изтичане на депозити от ПИБ през юни 2014-а година, властите в България предоставиха подкрепа за ликвидност на голямата търговска банка под формата на държавен депозит в размер на 1,2 млрд. лева (около 0,6 млрд. евро) като част от българската схема за осигуряване на ликвидност, одобрена от ЕК. Този депозит имаше краткосрочен петмесечен падеж, който изтича на 28-и ноември 2014-а година.
Междувременно България отправи молба за удължаване на срока на държавен депозит в ПИБ в размер на 900 млн. лева (около 460 млн. евро) с още 18 месеца като част от депозитът ще бъде погасен в срок от 12 месеца.
Комисията установи, че ликвидната подкрепа на ПИБ беше свързана с негативните последици от кризата на ликвидност, която възникна в България през юни и юли 2014-а година около проблемите с Корпоративна търговска банка (КТБ) и не се дължат на структурен проблем на Първа инвестиционна банка. Според ЕК, пълното възстановяване на държавния депозит в момента може да дестабилизира както третата по големина търговска банка, така и цялата българска финансова система. В резултат на това Комисията стигна до заключение, че удължаването до 28-и май 2016-а година на държавната ликвидна подкрепа в размер на 900 млн. лева, предоставена на ПИБ, е в съответствие с европейските правила за държавна помощ за банките, както и със затегнатите банкови изисквания в ЕС през 2013-а година.
В съответствие с условията по схемата за осигуряване на ликвидност, ПИБ предостави на 12-и ноември тази година план за преструктуриране. По силата на този план ПИБ се е задължила да изплати получената парична ликвидност на предварително определени дати. Освен това, българските власти предоставиха набор от ангажименти за възстановяване на ликвидността на ПИБ, подобряване на нейната корпоративна управленска структура и политиките на риск-мениджмънт. За да се ограничи евентуално изкривяване на правилата за конкуренция, предизвикано от държавната помощ, България също така се ангажира с няколко ограничения в поведението на банката по време на периода на нейно преструктуриране - в т.ч. ПИБ няма да раздава дивиденти, няма да предприема агресивни търговски практики, нито да предприема всякакви политики на придобивания.
Независим попечител ще следи за изпълнението на плана за преструктуриране и ще предоставя редовни доклади на Европейската комисия.