"Завесата" е едно завладяващо есе за изкуството на романа, написано от неподражаемия Милан Кундера. Книгата се състои от седем части. Преводачката на книгата Росица Ташева разказа в предаването "12+3" за интересните моменти в книгата:
Седемте части на книгата загатват темите, но има много други теми вътре. Има няколко неща, които са ми направили силно впечатление. "Завесата" – това е общоприетото, конвенционалното, конформисткото, предъвкваното, това, което Кундера нарича, предварително разтълкуваното, баналното. /…/ Още първата част на книгата се нарича "Съзнание за приемственост". Кундера казва, че човекът има едно съзнание за историческата приемственост, което не може да бъде нарушено. Нещата трябва да имат една историческа последователност. Оттам тръгва и говори за историята, за различните видове истории. /…/ Той казва, че един ден от историята на Европа няма да остане нищо, ще остане само историята на нейното изкуство. Повтарящата се история на Европа ще изчезне, но историята на нейното изкуство ще остане. Това е за него голямото основание за съществуване на изкуството, на романа по-специално.
Има и една друга много интересна тема – за световната литература. Според Кундера има голямо неравенство между литературите на големите страни, езици, и на малките. /…/ Това неравенство дълбоко го възмущава и той смята, че това е най-големият грях на Европа – това, че не е успяла да постави на равно всички свои писатели от всички държави.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
