Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Висшият съдебен съвет (ВСС) ще открие втора процедура за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС). Първата се провали, след като нито една от двете кандидатки – съдиите Павлина Панова и Таня Райковска, не успя да събере подкрепата на поне 17 от съдебните кадровици. Очаква се самият избор да се проведе в края на януари. Процедурата стартира в последния ден от мандата на Лазар Груев като председател на Върховния касационен съд.
Проф. Лазар Груев коментира в "Преди всички": Седемте години минаха като един миг. Бяха години, изпълнени с много промени, с много работа. Реформата никога не е еднократен акт. Тези години бяха изключително важни за съдебната власт, защото те започнаха с приемането на изцяло нов Закон за съдебната власт през 2007-а. Година по-късно влезе в сила нов Гражданско-процесуален кодекс, за първи път от петдесет и няколко години. Това бяха жалониращи години. Започна работа постоянно действащ Висш съдебен съвет. Влязохме в ЕС и започна европейското настояще на България.
Реформата е ежедневната ни работа. За съжаление пропуснахме да говорим за най-важните въпроси. Реформата не започва и не приключва само със структурна промяна, със смяна на модел. Проблемите са по-глобални. Гласът на магистратите е изключително важен.
По отношение на дебатите по новия проект за стратегия на за съдебната система, проф. Груев смята: Актуализираната стратегия за съдебна реформа е добре подготвен документ и добра основа за дебати, разбира се, не е съвършена, но ми се струва, че тя засяга само част от проблемите. Да, ние много можем да дебатираме каква е формата и структурата на ВСС, очевидно е, че се налагат промени. Но е крайно време и аз отдавна настоявам в обществото, когато се говори за съдебната власт, да се поставят и по-глобални проблеми, които биха довели до реформа. Например, необходимо ли е да се диференцира правораздаването по отношение на непълнолетните, или трябва да остане в сегашните рамки? Добър ли е институтът на съдебните заседатели, които също участват в правораздаването, или трябва да претърпи сериозна промяна? Добре ли е уредена експертизата в България, или разчитаме в повечето случаи на свидетелите? Защо никой не поставя въпроса за медиацията – като един от способите за доброволно решаване на споровете? Едната страна са структурните промени – те са лесни– ВСС на две квоти, прокуратурата къде й е мястото... и много често намират място на първите страници на вестниците.
Големите проблеми на съдебната система стават новина само когато идват със скандал. Няма да говорим за тефтерчето, защото аналогията с Левски е силна, а трябва да говорим за тефтерите на Златанов. Преди три години аз поставих въпроса за кардинално решаване на въпроса с експертизата в България, като исках да започнат дебатите за създаване на научна полиция и работи с научни методи и да се създаде независим институт на съдебните експерти. Съдебните експерти трябва да са равноотдалечени от двете страни –прокуратура и адвокатура, защита и обвинение. Ако имаше правила – нямаше да има историите с тефтерите. Оставяйки нещата в това състояние, неизбежно като плевели ще израстват такива скандали, които ще концентрират общественото внимание. Много по-добре би било, когато, откривайки проблемите, се опитваме да ги предотвратим, а не когато колата се е обърнала.
Трябва да разберем, че докато държавата, като държава, и ние, като общество, не разберем, че грижата за съдебната власт е споделена отговорност на всички. Тя не просто една от властите, защото съдебната власт функционира и правораздава така, както пише в законите, приети от НС.
Интервюто на Силвия Великова с проф. Лазар Груев можете да чуете от звуковия файл.
