Влизането в Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз трябва да е приоритет за България, заявиха икономически експерти на конференция за предизвикателствата пред българската икономика, произтичащи от членството ни в Европейския съюз.
За България ще има повече ползи от присъединяването към Единния банков надзор, отколкото негативи, посочи доц. Калоян Симеонов от Катедра "Европеистика" в Софийския университет.
За държавите-членки извън Еврозоната присъединяването към един такъв съюз, чисто репутационно, към един по-силен надзор, по-надежден, според мен е положително. Присъединяването към банковия съюз би било и позитивно от гледна точка на по-лесно финансиране в бъдеще. Друг плюс, който е за държави-членки отвън еврозоната да участват в банковия съюз, това е, че те вече ще могат да участват в т.нар. "надзорен съвет" на ЕЦБ. Реално погледнато, след осем години ще имаме един фонд за преструктуриране със средства от банките. По предварителни оценки той ще набере постепенно 55 милиарда евро.
Основен недостатък е загубата на суверенитет. Освен това държавите извън еврозоната няма да имат достъп до Европейския стабилизационен механизъм, въпреки че са в банковия съюз, каза още Калоян Симеонов. Той посочи, че решението за присъединяването към Единния банков надзорен съюз трябва да бъде взето както от правителството, така и от БНБ, като поясни, че трябва да се кандидатства поне пет месеца преди датата, която съответната държава си е поставила като цел за влизане в Единния банков надзорен орган.
Петя Цекова, представител на банковия сектор, посочи, че проблемът "КТБ" е капсулиран и практически не влияе върху тренда на всички останали банки. Тя посочи:
Ние очакваме Централната банка да направи своя анализ в дълбочина на всички банки, които оперират в банковия сектор, като биха могли да ползват експертизи на Международния валутен фонд. Експертиза от подобно равнище ще бъде успешна за по-нататъшното преговаряне с институциите по посока на присъединяване на България към банковия съюз.
