Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На фона на 25-годишнината от падането на Берлинската стена и тежките равносметки за новите измерения на сигурността в Европа след анексирането на Крим и войната в Източна Украйна, все по-често се търсят паралели с други части на света, в които защитата на правата на човека все още стои под въпрос.
Една от тези горещи точки на света остава Тибет, където тази година бяха отбелязани 55 години от антикитайското въстание в столицата на Тибет - град Лхаса. Събитията от 1959-а година завършиха с отпътуването от страната на духовния водач на тибетците - Далай Лама и установяването на пряко китайско управление в Тибет.
Свидетел на тези събития е тибетският правозащитник Мигмар Райт, който тогава двегодишен, напуска земите на Тибет заедно с част от семейството си, и получавайки нов шанс за свободен живот в Швейцария на 13-и август 1961-ва година, на датата, на която в Берлин започва изграждането на разделителната стена.
Днес Мигмар Райт е ангажиран с каузата на Тибет, преподавател и доскорошен председател на Организацията за приятелство между Швейцария и Тибет.
Мигмар Райт даде специално интервю за предаването "Хоризонт до обед":
Идвам от Тибет, там съм създаден и роден, не съм "произведен в Китай". Годината е 1957-а, тогава във все още независим Тибет. Бях на две години, когато през 1959-а година, точно както и Далай Лама, избягахме в Индия. Бях заедно с баща ми, баба и дядо, и леля ми. За нещастие бяхме изгубили майка ми по време на войната, бях полусирак и затова ме настаниха в детски пансион в Индия. Имах късмет, защото бях избран да бъда сред първите осиновени тибетски деца, които да заминат при семейства от Швейцария. По идея на бизнесмен беше създаден проект, който да помага на сирачета от Тибет. И така на 150 деца им беше разрешено с решение на правителството в Швейцария да живеят в страната. Аз обаче не бях кръгъл сирак и не можех да бъда част от този проект, затова за мен беше намерен вариант да бъда настанен в приемно семейство. Идеята беше, когато завършим образованието си, да се завърнем в Индия, за да помогнем на общността на Тибет там.
13-и август 1961-ва година пристигнах в Базел. Точно денят, в който започна строежът на Берлинската стена. Години по-късно, когато бях по-голям, новите ми родители ми казаха: Това беше денят, в който много хора загубиха свободата си, а ти получи свободата и шанса за нов живот в Швейцария. Тази дата всъщност е официалният ми рожден ден, защото в Тибет не празнуваме рождените дни, а само настъпването на Новата година.
Като дете посетих Берлин, западната част на града, беше много емоционален момент. Видях тази стена, видях какво е да нямаш свобода. Стената материализираше нарушаването на човешките права.
60 години след окупацията на Тибет от народа на Китай ситуацията не само не се подобрява, а се влошава. В края на 80-те компактни маси китайско население бяха заселени на тибетска земя, а това вече беше опасно. В момента в Тибет има повече китайци, отколкото тибетци.
Тибетският език не е официален, изучава се само в началното училище. И още един много сериозен проблем от последните две-три години - зачестяват случаите на самоубийства. Това е последен вик към света - помогнете ни, моля, ние не сме щастливи, живеем в потисничество.
Важно е показването на съпротива и гражданско несъгласие. Моето лично мнение е, че като будисти, ние, хората на Тибет, не трябва да използваме сила. Най-добрият път е търпението, но в същото време и показването на постоянство в опозицията. Има много пътища, но те трябва да започнат от Тибет, не от вън. Става дума за Далай Лама и решението на правителството ни да прилагаме политиката на Средния път.
Протестите в Хонконг дават надежда за промени. В историята, в политиката никога нищо не се знае с категоричност за бъдещето. Поколението на родителите ви също не е знаело какво ще се случи преди 25 години, но социалистическият режим падна.