Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Най-старите сведения за камбоджанския танц апсара са от XII век. Той е бавен, съставен е от жестове и пози на древни заклинания или разказва приказки и истории от прочути поеми, под съпровода на оркестър от ксилофони, металофони, дървени духови инструменти, барабани и подобни на гонг камбани. Според индуистката и будистката митологии апсарите са духове на облаците и водите. Те се явяват в образа на красиви млади жени, съпруги на музикантите в небесните дворци на боговете. Апсарите са музите, които танцуват, за да ги развличат и да ги вдъхновяват. Затова в Камбоджа танцът апсара най-често се е изпълнявал в пищния храм в Байон, построен от камък в началото на XIII век от крал Джаявармана VІІ като официален държавен храм в центъра на неговата столица, Ангкор Том. Около масивната централна кула има няколко по-малки, съставени от 200 огромни ведро усмихнати каменни лица на състрадателния Буда (Локесвара). Стените под тях са украсени с великолепни каменни релефи, изобразяващи камбоджанската армия по време на поход, сцени от ежедневието на тогавашните хора и, разбира се, танцьорките на апсара. Още за този живописен танц, за архитектурата от глина в град Джене, Мали и за най-четената средновековна книга във Франция, ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.