Според социалния антрополог Харалан Александров, проточването на преговорите за съставяне на правителство не е добре от гледна точка на ситуацията в страната. От гледна точка обаче на качеството, няма как преговорите да бъдат кратки.
За първи път имаме толкова многостранни и същевременно толкова комплексни преговори, в които участниците трябва да държат доста странна картина в ума си, поне три или четири нива. Едното е, разбира се, конкретните програми, около които текат преговорите. На второ място - интересите на гласувалите за съответните партии, с които не могат да се правят твърде големи компромиси. На трето място - интересите на апарата вътре в партията. Най-сетне - настроенията в по-голямата общност. Да не забравяме и натиска от Европа, който стана много виден... след идването на Жозеф Дол. Смятам, че тези преговори са по-скоро напредък и по-скоро успех, независимо от конкретното им съдържание и независимо от резултата. Чрез тези преговори, които са едновременно най-сложните и най-публичните, които сме наблюдавали до момента, политическата ни класа започва да се учи да развива по-високо ниво на политическа култура. Това, което наблюдаваме в последните дни и часове, мене лично ме обнадеждава. Това усещане, че тиктака часовникът... е много изразено, много сигнали получават българските политици, че толерантността намалява. За първи път показват желание, според мене автентично, да се разберат и да свършат работа. Настроението в обществото е, че трябва да се състави правителство. При провал, цената ще е много висока, почти не виждам кой ще спечели от политическите партии, предвиждам, че ще има някакво правителство.
Интервюто на Лъчезар Цветков с Харалан Александров можете да чуете в звуковия файл.
