„Свети Димитър три църкви гради” в изпълнение на Даниел Спасов и Милен Димитров
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни на тях. Димитрий Мироточиви Солунски бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан. Императорът не знаел, че той е таен християнин и му наредил да убие всички поклонници на новата вяра. Вместо това , градоначалникът увещавал вярващите да бъдат непреклонни пред езичниците. Димитрий бил арестуван заради това си дело и бил приканен да се откаже от новата си вяра, а след като не се съгласил бил хвърлен в тъмница. Преди да получи присъда, обаче, в килията му влезли войници и го убили по време на молитва. Това се случило но 26 октомври 306 година. Най-рано култ е установен към светеца в Солун през V век. След няколко неуспешни нападения над града от славяни и авари, защитниците повярвали че са устояли заради покровителството на св. Димитър. През XIII век св. Димитър е обявен за закрилник на Асеновци. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Българско народно предание, представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги. Приживе те се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Преди да тръгнат Георги казал на Димитър, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. Минало време и това се случило. Димитър веднага тръгнал към Георгиевата страна на света където заварил страховита ламя, която вече била убила Георги. Притиснал Димитър ламята и поискал тя да му даде душата на Георги. Неспособна да победи светеца тя му дала каквото искал. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Разделили годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. За това според народните вярвания денят на светеца бележи началото на зимния период в годишния календарен цикъл. Св. Димитър като покровител на зимата, студа и снега язди червен кон, разтърсва дълга бяла брада, а от нея се сипе сняг. Като предвестник на мрака той се свързва и с мъртвите. В събота преди празника се посещават гробовете на близките хора, за да бъдат почистени. Преливат се с вино и се раздава хляб и варено жито. Българският Димитровден е сред най-жизнерадостните есенни празници. В този ден овчарите се прибират със спечеленото по домовете. По този повод се организира голям събор, коли се курбан за здраве. Нарежда се пищна трапеза, за която жените приготвят курбан от овнешко месо или гювеч с овнешко, яхния от пиле, пита с ябълки, печени ябълки или тиква, рачел, пестил от сини сливи, варена царевица. Веселбата продължава до полунощ, когато врачки и баячки гадаят по луната, кога ще се завърне пролетта, дали ще е щастлива и берекетлия. Да е честит празника на всички именници. Бъдете здрави, живи и благословени!
Българско народно предание, представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги. Приживе те се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Преди да тръгнат Георги казал на Димитър, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. Минало време и това се случило. Димитър веднага тръгнал към Георгиевата страна на света където заварил страховита ламя, която вече била убила Георги. Притиснал Димитър ламята и поискал тя да му даде душата на Георги. Неспособна да победи светеца тя му дала каквото искал. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Разделили годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
