Георги Караславов. „Изчадия адови”. 26 октомври, 16 часа. Ретроспектива, посветена на осемдесетгодишнината на Българското национално радио и седемдесет и пет години от излъчването на първата българска радиопиеса.
След бляскавата възстановка и директното излъчване на „Крилата помощ”, първата радиопиеса в ефира на държавното радио, поставена през 1938 година, радиотеатърът предлага в рубриката „Ретроспектива” още шест пиеси типични за всяко едно от десетилетията след 38 година.
Първата от тази поредица е „Изчадия адови” – драматизация по едноименния разказ на Георги Караславов. Това произведение е с ореола на инкриминирано преди 1944 година. Постановката от 1958 година е в съзвучие с комунистическите идеи, сред които е и атеизмът, но въпреки грубоватите ирония и сарказъм радиоспектакълът има безспорни достойнства: колоритна атмосфера, характерни образи, богат език, пъргав диалог, неповторими и незабравими актьори. Режисурата е на Анастас Михайлов, драматизацията на Ангел Вълчанов. Сред актьорите са Николай Бинев, Стефан Гецов, Домна Ганева, Васил Попов, Георги Георгиев-Гец, Григор Вачков Васил Димитров, Петър Гюров, Георги Кишкилов, Кирил попов, Михаил Чобанов, Петър Божилов.
Писмо от Георги Караславов
до Димитър Добрев в село Щръклево
София, 18 декември 1935 г.
Драги Митко,
Бързам да ти изпратя разказче за „Светлоструй” и се надявам, че ще ти хареса. Проектирам да напиша една статия за изгодите и неудобствата на писателската работа в провинцията. Следил съм с голям интерес събуждането на провинцията и смятам, че твоята организаторска работа заслужава само похвала. И какво значи това „аз съм нищо”? Да правиш от едно село културен център и да издаваш най-големия литературен вестник в България – нима това е нищо? Нищо сме ние, че живеем уж в столицата, а не можем да организираме издаването на едно книжле!
Като дойдеш, ще си побъбриме. Но трябва да ти кажа още едно нещо – макар и хонорарът да е за мене от жизнено значение, понеже живея от литературен труд, сътрудничеството ми в „Светлоструй” не е користно и безпринципно. Вестникът ми харесва. Така че, ако редакцията е стеснена материално, не желая да прави жертви за мене.
Привети, твой: Г. Караславов
