Това каза за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" професор Алисън Полак, преподавател по обществено-здравни науки и политики в Университета Куин Мери в Лондон, според която вирусът лесно е можело да бъде овладян чрез изолация, карантира и проследяване на контактните лица.
Последните 30 години СЗО постоянно е пренебрегвана, особено от САЩ, но и от други правителства. Финансирането на СЗО все повече се обвързва с паралелни програми, които държавите-донори смятат за важни, но те не са непременно такива за останалия свят. Големи благотворителни фондове като тези на Уорън Бъфет и Бил и Мелинда Гейтс пък лобират за това парите на западните правителства да следват техните приоритети и проекти, което води до обезкървяване на СЗО, която все по-малко може да финансира стратегическите си приоритети и все повече се обвързва с програми, обслужващи интересите на западната фармацевтична индустрия, производството на ваксини и диагностиката. СЗО не успя да се пребори за налагането на основни медицински стандарти. Либерия, Сиера Леоне и Гвинея са държави, опустошени от военни конфликти. Там има проблеми с миграцията, много бежанци. В тези бедни държави няма нужда от вълшебно лекарство – там се нуждаят от основни неща като демокрация, образование, чиста вода, хигиена и базисна инфраструктура. Там просто няма качествени болници, лекари и медицински сестри. А Западните правителства просто искат магическо лекарство, което бързо да реши проблема, така че заразата да не се разпространи в техните държави.
Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обяви, че в разкрития фонд за борба с Ебола, досега са постъпили едва 100 000 долара, а нуждата е от 1 милиард. Според Полак, не винаги обаче даването на много пари може да осигури бързо решение на проблема. По-необходим е системен подход, изтъкна тя:
Инфекциозните болести не са нещо непознато, нито пък са кой знае колко сложни за науката. Големите успехи в борбата срещу болести като туберкулозата и маларията дойдоха благодарение на по-добрата хигиена, обществено здравеопазване и хранене, жилищно строителство и водоснабдяване. На запад обаче започнахме да забравяме кои са основите на общественото здраве. Докато говорим в момента, държавите продължават да рушат собствената си система за публично здравеопазване. Нищо чудно, че има паника. В Европа се опитваме да копираме и следваме тенденцията в САЩ. А там са най-притеснени от Ебола, защото нямат универсална система на здравно осигуряване. 60 милиона души нямат достъп до здравеопазване, а 2/3 от всички фалити се дължат на високите сметки за лечение на болести.
Наистина би следвало много лесно да се справим с разпространението на Ебола. Просто трябва да се спазват добрите стари здравни принципи – изолация, карантина, проследяване на контактните лица. Испания обаче е много добър пример за това как правителството премахна собствената си държавна система за здравни услуги, предприемайки масова приватизация, също като направиха англичаните през 2012г. Сега Великобритания се оттегля и от държавното финансиране на здравеопазването. Предстои ни друга криза, а не такава, причинена от Ебола. Назрява катастрофа с общественото здравеопазване, което скоро няма да се справя със всякакви други заболявания, защото просто хората няма да получат достъп до лечение.
