Разговор с Карамфил Матев, председател на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Знаете ли, че някога във Философския факултет на Загребския университет се преподавали като учебни предмети гръцки, латински и български? Тъкмо там студентът по философия Антон Тома Безеншек научава нашия език. И не само. Числото 8 е особено в живота му: бил първото от осемте деца в семейството на Мария и Тома Безеншек. Освен това, като възрастен, владеел осем езика. Така за него не било проблем да стане родоначалник на стенографията в много страни, включително и у нас. Безеншек е роден на 15 април 1854 г. в словенското село Буковие, край град Целе. Тогава мястото все още е в пределите на Австрийската империя, провинция Щирия. Безеншек приспособява стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици. Как талантливият словенец се оказва в България? По онова време в Загребския университет учил и българинът Спас Вацев. Той препоръчал Безеншек на правителството в новоосвободена България. Самият Вацев пък става основоположник на метеорологията и сеизмологията у нас. В държавата има потребност от много нови неща. Антон Безеншек (на снимката вдясно) създава библиотеки в София и Пловдив. Той е сред основателите на читалище „Славянска беседа”. Написал е учебници по стенография и география. На 25 септември 1878 г. в сградата на Народното събрание открива първия курс по стенография за подготовка на български професионалисти в тази област. До 1905 г. той обучава над 1 500 българи по бързопис. Ръководил е безплатни курсове по стенография за ученици и офицери. Част от живота му у нас преминава и в Пловдив. Там е избран в театралната комисия на Румелийския народен театър. Работи редом до Вазов, Димитър Попов... Допринася за развитието у нас на образователната система. По негова инициатива Министерство на народното просвещение въвежда етиката като учебен предмет. Пише и първия български тематичен учебник „Етика или нравоучение”. В Пловдив открива своя академична книжарница, наречена „Пчела”, толкова показателно за него самия като неуморен дух. Издава многоезични списания. Превежда книги. Така прави достъпно творчеството на Вазов на словенски език. За българите превежда от словенски поезията на Антон Ашкерц. Важно значение за националната кауза има книгата му „България и Сърбия”, а така също преводът му от френски език на „Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г”… Не го е блазнило заплащането. Знаел е, че в младата българска държава не може да разчита на много. Тук се е сблъсквал и с меда, и със жилото на нашенските характери и нрави. Въпреки всичко, остава верен на втората си родина - България. Толкова талантлив, енергичен, всеотдаен… И скромен. Един истински ренесансов човек.
