Аз бих казал, че за разлика от главния прокурор, който има много повече власт в рамките на прокуратурата като централизирана система, председателят на ВКС няма тези силни правомощия спрямо съдилищата, така че в това отношение не можем да поставяме знак на равенство между двата избора, въпреки това той е член по право на ВСС, има определени правомощия в рамките на ВКС, така че би трябвало да бъде човек, чиято подкрепа за продължаване на съдебната реформа, би била от ключово значение.
Димитър Марков разкритикува това, че при този избор отново ще се гласува машинно, но каза, че сега кандидатурите са силни:
Аз за себе си нямам обяснение защо по този начин ВСС така ентусиазирано защитаваше електронната система за гласуване, която определено не съответства на двете основни изисквания за този избор – първо, не гарантира тайната на вота – ясно се вижда, че седящите от двете страни на гласуващия без проблем виждат начина, по който се гласува. И освен това системата не гарантира равнопоставеност, тъй като не се гласува за двамата кандидати едновременно. Определено начинът, по който ще се проведе сега гласуването, нарушава правилата за поверителност на вота и за равнопоставеност. Дава нежелани ефекти използването на тази система за такова гласуване.
Това със сигурност би било проблемно за Брюксел, трябва да се има предвид, че този избор ще се постави в контекста на цялата обществено-политическа обстановка, все пак до доклада ще има време, в което новоизбраният председател на ВКС ще има време да остави някакво впечатление, включително у международните ни партньори, но при всички случаи ще бъде засегната темата за това, че просто се нарушават законово закрепени изисквания, дори конституционно закрепени изисквания, и колкото и да е сполучлив изборът, и колкото и да е качествен кандидатът, който бъде избран, все пак подобни нарушения оставят сянката на съмнение върху цялата процедура.
Добър знак е, че част от предложенията на неправителствените организации бяха взети предвид, имаше изслушване на кандидатите и в самия ВКС, днес станахме свидетели на едно по-детайлно, по същество изслушване в рамките на ВСС. Така че има определен напредък в това отношение, но въпреки всичко липсата на компромати от една страна е положителен сигнал, от друга страна, някак си самата процедура по номиниране оставя една сянка на съмнение върху това дали не се преследват някакви задкулисни интереси, тъй като от една страна, съдийската общност издигна една кандидатура, включително подкрепена от много съдии от самия ВКС, след това съвсем изненадващо отделни членове на ВСС предложиха друга кандидатура. Някак си там остана нещо недоизказвано, но въпреки всичко смятам, че в този случай кандидатурите са силни и може би следващият председател на ВКС ще бъде един успешен избор.
Според Димитър Марков рискът България да бъде отделена от Румъния по отношение на наблюдението на ЕК в областта на правосъдието и вътрешния ред е много голям.
За мен този риск е изключително голям и тези сигнали ЕК ги дава вече повече от една година. България загуби вече една година в съдебната реформа, на път е да загуби дори втора – от предходните предсрочни избори досега почти нищо не е свършено в рамките на съдебната реформа, нищо не е направено досега по отношение на критиките от страна на ЕК, дори минималните положителни стъпки бяха заличени, като например новият Наказателен кодекс, който толкова силно се рекламираше от предходното правителство, всъщност самото то, веднага след като беше отчетено в доклада, то го оттегли. За разлика от нас Румъния успява да направи и отчете действително положителни стъпки в много сфери, в които е в мониторинг, така че това е една реална опасност. Надавам се все пак Комисията да отчете нестабилната политическа обстановка и факта, че от служебни правителства не могат да се очакват революционни стъпки в областта на съдебната реформа, но смятам, че следващото правителство, каквото и да е то, в кратък, може би половингодишен срок, не даде ясна заявка за мерки в областта на съдебната реформа, този риск ще се превърне в реална опасност.