През 2008-ма година България се е съгласила с изграждане на 15 км тунел през Кресненското дефиле на магистрала "Струма" и само ако се докаже, че има по-щадящ околната среда вариант, може да се разглежда друга възможност. Това стана ясно при общественото обсъждане в регионалното министерство по проблемите на пътищата в България.
Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева смята, че изпълнителната власт е длъжник на хората в Северна България и затова предстои изграждане на пътища там. От изключителна важност са оставащите 250 километра от магистрала "Хемус", пътят Видин-София и тунелът под Шипка. Следва изграждане на пътища по вертикала север-юг. Най-натоварената магистрала и като пътникопоток и транспортна е магистрала "Струма". Затова и при общественото обсъждане най-спорният въпрос се оказа начинът на преминаване през Кресненското дефиле. Председателят на асоциация "Пътна безопасност" Николай Иванов постави въпроса за ограничената до 80 км възможна скорост при преминаване в 15-километровия тунел по трасето за Кресненското дефиле и ниската пропусквателна способност на пътя при този вариант.
Можем ли да намерим по-евтин вариант за преминаване на Кресненското дефиле, да мине през дългия тунел. Говорим за недостиг на средства, ако се намери по-евтин вариант, разбира се, екологичен, безопасен и така нататък.
Антон Антов от националната компания "Стратегическа пътна инфраструктура" припомни, че оценката за въздействие върху околната среда определя като единствено възможно тунелното решение без да е разгледано как самото строителство на този тунел ще се отрази на природата.
Започнахме разработванвето на допълнителен резервен вариант. Целта е да премине по възможно най-консервативен начин със засягане на възможно най-малко територии.
