Виктория и Дарий бяха гости на „Нашият ден”. Чуйте разговора им с водещите Мария Христова и Александър Райчев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Нов театрален субект се появява на българското сценично пространство. И ни кани на премиерния си спектакъл „Мизантроп” по Жан-Батист Молиер на сцената на Фабрика 126, тази вечер и на 18 септември от 19.00 часа. „Сдружение Клас” се наричат младите актьори, завършили в класа на доц. Ивайло Христов в НАТФИЗ. Двадесет младежи и девойки, които решават да останат заедно и след студентската сцена, за търсят своя път в театралното изкуството. Пълни с ентусиазъм и надежда. И вяра, че ще направят това, което искат именно като поемат в свои ръце творческата си съдба. А целта им е да създават проекти, които да вдъхновяват младите в България, да пулсират в техния ритъм. Да създават качествени театрални спектакли, които да бъдат поднасяни с вкус, да провокират, да са хапливи и остроумни, но и честни. А сцена Фабрика 126 е едно от новите Арт пространства на столицата, които целят да извадят инициативите на творците от познатите зали на булевард „Раковски”. „Мизантроп” по Ж.Б.Молиер е първият им самостоятелен проект, реализиран със съдействието на Столична община - Програма „Култура”. В „Мизантроп” става дума за неща, от които всички сме били потърпевши; за неща, от които всички сме претърпявали поражения - копнежи, несъгласие, приятелство и предателство, любов и нелюбов, докосвания и заблуди. Дотолкова болезнени и нормални, че персонажите са потънали дълбоко в собствения си херметичен свят, че са изчерпали възможността за автентичен контакт помежду си. Тази обичайност дотолкова се е изпразнила от съдържание, че самите гласове звучат фалшиво. Копнежът е заменен от страст по притежание, изборът е отлаган, любовта е колебание. Всеки поглед и жест са маска, а всяко признание – отрицателно откровение. И ако някой се опита да отговори на въпроса защо нещата седят така, защо живеем така, отговорът му едва ли ще бъде способен да съдържа обобщена истина. Дори „мрачният влюбен” - Алцест не търси този отговор, нито някой друг в този свят на явно задкулисие, театрализирана страст и излъгани сърца. Затова след краха на илюзиите, изгнанието е единствената форма на утеха. Вътре или извън себе си. Постановката е на младия, но вече популярен театрален режисьор и писател Петър Денчев. Носител на награда от конкурса „Екстаз” на сп. „Алтера”, с награда от Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006 и 2010). С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за Нов български роман „Развитие” за 2007 г. Представленията му „Смъртта и Дяволът”, „Схватки” и „Слугините” участват на театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. Критиката определя като изключително успешни спектаклите му „Карнавал” и „Бурунданга” от Жорди Галсеран, „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир. В представлението му „Мизантроп” участват: Ивайло Драганов, Кристиана Ценкова, Юлиан Петров, Ева Данаилова, Виктория Ангелова, Дарий Чавдаров, Светла Рангелова и Калоян Лулчев.
