"На този ден се почита паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и на майка им София, които загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 година по време на управлението на римския император Адриан. Благочестивата християнка на име София живее в края на I и началото на II век в Рим. Като жена и майка тя напълно оправдава името си, което означава "премъдрост". София има три дъщери, които носят имената на основните християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Четирите жени не скриват своята вяра в Христа, по това време забранена и я изповядват открито. Научавайки, че семейството сe кланя на християнския Бог, император Адриан (117 - 138) поискал да се откажат от него. Когато майката с трите си дъщери не се подчинила на желанието му, той подложил децата на мъчения. Момичетата (Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години) обаче останали непреклонни и с радост посрещнали своя нещастен край. Майката е принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си, след което императорът й разрешил да вземе телата им и да ги погребе с почести на висок хълм извън града. Три дни тя се молила на гроба на дъщерите си и накрая предала душата си на Господа, убедена че отива при тях. От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов са в Елзас, Франция. Българският народ почита този празник предимно като църковен и не спазва никакви обреди и забрани, но изпитва особена почит към деня, в който са загинали трите мъченици за Христовата вяра. Голям празник е за столицата ни София, където всяка година се провеждат тържествени чествания. Избран е точно този ден, заради името на майката София, обявена за мъченица, а правило е името й да се споменава при всяка църковна служба заедно с тези на дъщерите й. Именници на този ден са: Вера, Вяра, Люба, Любов, Любен, Любомир, Надежда, Надя, Севда, София.