Кипър изпадна в критична политическа и икономическа ситуация след дълбоки разногласия с тройката международни кредитори. Отпускането от нея на следващия транш от международната финансова помощ се отлага, правителството полага огромни усилия за намаляване на отрицателните последствия за страната от това решение, а опозиционните партии предупредиха за политическа криза.
Причина за създалата се много трудна ситуация в Кипър стана новото законодателство за продажба на ипотекирани имоти за погасяване на необслужваните кредити. Огромният размер на тези заеми от 28 млрд. евро се смята за възлов проблем пред възстановяването на банковата система и икономиката на страната. Приемането на закона бе ключово условие на тройката за отпускането на следващия транш от спасителния заем от 436 млн. евро.
Европейската комисия обаче официално обяви, че части от одобрените от кипърския парламент закони са в нарушение на сключеното през март миналата година споразумение между правителството в Никозия и международните кредитори. Става въпрос за изменения и допълнения, направени от политическите партии, които излизат извън рамките на предварителните договорености с тройката и съществено променят философията на закона. Това се оценява като неизпълнение на антикризисната програма, което блокира новия транш.
Изплащането му не е включено в дневния ред на срещата на Еврогрупата в петък, което е отрицателен факт, съобщи финансовият министър на Кипър Харис Георгиадис. Според него неприемането от тройката на част от новите разпоредби може да доведе до сериозни проблеми, включително преустановяване на действието на стабилизационната програма.
Президентът Никос Анастасиадис е в постоянни консултации с представители на ЕС и европейските лидери, в опити да се постигне възможно най-добрият резултат на срещата на Еврогрупата утре. Правителството полага големи усилия, за да сведе до минимум щетите от негативна реакция на международните кредитори, обяви неговият говорител Никос Христодулидис.
Президентът Анастасиадис изпрати 4 от 6-те неприемливи за тройката законодателни акта във Върховния съд за решение дали те са в съответствие с конституцията на страната. Върху другите 2 спорни закона днес той наложи вето и ги върна за разглеждане от парламента.
Опозиционните партии остро осъдиха решенията на президента. Те откриха истински залп от обвинения срещу него, че служи на тройката, а не на народната воля, изразена от парламента. Опозицията предупреди и че е възможна политическа криза.
