Наистина – проф. Банков открива сюжетите си между безпощадните исторически „вчера” и „днес”, повторили се два пъти за век в България. И въпреки че няма кой знае колко истински високохудожествени свидетелства в литературата ни за живота на поколението с биография, разпната между двата Прехода, паметта не е единствената ценност в тази книга.
Залисани в сладкодумното разказване на Банко Банков, някак неусетно ставаме съучастници в една – не само литературна – мистификация, последица от сменящи се власти и идеологии, от набързо редактирани ценности. Съдбите по необясним начин стават повече от героите. Трябва някак да се оцелява. Човешки, исторически. Всеки според таланта и жизнелюбието си. И в живота. И в тази книга за „неовъзмезденото” време, която авторът е разделил на две: „Минало несвършващо време” и „Сегашно продължаващо време”.
В тази инженерно прецизна и почти поетично разказана „Граматика за възрастни”, побрала от Батенбергова до емигрантска България – няма виновни и невинни, а още по-малко праведници. Докато четеш се чувстваш като на кино, а като затвориш кориците, след нея още дълго долавяш познато ухание на дюли, отминало време и щастие.
