Тази година с навършват 300 години от рождението на немския майстор. На малко творци е отредено място в историята като новатори и реформатори. Въпрос не само на характер и талант, но и на историческо време и място. Абсолютен прелом и обрат, единствен по рода си прави Кристоф Вилибалд Глук, заради което неслучайно свързваме името му с прочутата оперна реформа. Интересно е, че всяка реформа в този жанр в бурното му развитие през ХVІІ и ХVІІІ век използва едни и същи думи, за да дефинира промяната - подражание на античната трагедия, подражание на природата, истинност в театралното действие...
Кристоф Вилибалд Глук е произведен в “рицар на златната шпора” през 1756 година, малко преди премиерата на „Орфей и Евридика“, от папа Бенедикт след премиерата на операта “Антигона”. Тя е по либрето на най-прочутия либретист на века Пиетро Бонавентура Трапаси (накратко - Метастазио). По това време 42- годишният Глук вече е бил известен, вече е бил женен за богата съпруга, дъщеря на търговец, а оттам и напълно независим материално - в състояние да осъществи грандиозните си проекти. Проекти, за които избира други либретисти. Безкомпромисен, непоколебим в изискванията си, проявявал се даже като груб властелин и деспот – такъв са го познавали по всички театри на Европа, в които е ръководил постановки както на свои, така и на чужди опери. Глук въстава срещу безвкусно разлятата и обезобразена от безкрайни колоратури, украшения, и всякакви излишества голяма опера-сериа. Той пише: ...суетността на певците и прекаленото угодничество на композиторите превърнаха най-пищното и прекрасно изкуство в най-скучното и смешно зрелище.
В прочутото писмо на Глук до херцог Тоскански, на когото композиторът посвещава първата си реформаторска опера “Алцеста” пише още: Простота, правда и естественост – ето трите велики принципа на прекрасното във всички произведения на изкуството. Няма такова правило, което не бих пожертвал с готовност, заради силата на впечатлението...
Първото представление на операта "Орфей и Евридика" на Кристоф Вилибалд Глук преминава с успех на 5 октомври 1762 година във Виена, въпреки някои критики за изпълнението, от което и самият автор не бил доволен. Партитурата скоро била отпечатана в Париж. В Италия се поставя в преработен вид и с друго заглавие през 1769 година по повод височайша сватба в Пармския двор. Названието било „Празненствата на Аполон”. През 1774 идва ред на Парижката постановка, за която Глук създава своята френска версия – на френски език, с прибавени балетни номера и по-пищна оркестрация. Най-красивите от тях са танцът на фуриите и танцът на блажените души, които придобиват и самостоятелен характер впоследствие.
Малко след „Орфей“ отново във Виена Глук се запознава с френския дипломат Бейи дьо Релле, голям познавач на музиката и талантлив поет, който заинтригува композитора със свое либрето върху драмата на Расин “Ифигения в Авлида”. Глук е ангажиран да постави операта в Париж, взема едногодишен отпуск от виенския двор, където по това време е на служба, и през есента на 1773 година заминава със семейството си за Париж. Подготовката се извършва под неговото пряко ръководство. Галантните французи, свикнали само на вежливи отношения и със самочувствието на най-добрите артисти в Европа, започнали да негодуват против строгите му изисквания. Но Глук е притежавал голям авторитет, освен това Мария Антоанета – съпруга на френския престолонаследник и дъщеря на австрийската императрица го покровителства, тъй като е бивша негова ученичка по музика.
Някои изследователи на епохата смятат, че реформата не принадлежи само на Глук. Той всъщност увенчава стремежите и търсенията на много автори, негови съвременници. Големите промени настъпват около 1760 година. Около двамата италиански либретисти граф Дурацо и Раниеро Калцабиджи, се оформя кръг анти-Метастазио (господстващият либретист по онова време). Нововъвединията са много – редуването на „речитативо секко“ и „ария да капо“ е изоставен, хорът, танците и оркестърът придобиват голямо значение, мелодиите се опростяват, а бравурните арии напълно изчезват. Всъщност се оказва, че Глук систематизира и превръща в норма търсенията и усилията на много музиканти, либретисти и дори философи сред които е и Русо. Шестте реформаторски шедьовъра на Глук от парижкия му период – „Орфей и Евридика“, „Алцеста“, „Ифигения в Авлида“, „Ифигения в Таврида“, „Парис и Елена“ и „Ехо и нарцис“ продължават да присъстват в репертоара на световните театри.
Тази музика на гигант – както я нарича Берлиоз, прекосява успешно целият ХІХ век, така критичен за произведенията преди Революцията.
В предаването ще звучат откъси от оперите „Орфей и Евридика“, „Ифигения в Таврида“ и „Парис и Елена“.
