„Тук почива Рафаело. Когато той беше жив, Великата прародителка се страхуваше да не бъде победена, а след смъртта му тя се страхуваше да не умре.”
Така пише на гроба на великия художник в Римския пантеон. „Великата прародителка” е жива и разбира се ще надживее всичко, дори и човешката суета, но то няма да е скоро, а през това време картините на Рафаело ще продължават да мерят ръст с нея, поне според автора на епитафията. Врагове на Рафаело пуснали слух, че върху платното „Сикстинската мадона” той в същност бил изобразил известна римска куртизанка. Тълпа възмутени граждани нахлули в ателието му с намерение да унищожат картината, но когато я зърнали, разгневените римляни онемели, потресени от красотата и величието й.
Днес милиони дефилират пред ренесансовите шедьоври, но колко онемяват от възхита? Няма я ренесансовата виталност и спонтанност. Все по-трудно вярата и красотата вдъхновят модерния човек. Него много повече го занимават обезобразеното, апокалиптичното. Ведрината и оптимизма намира за старомодни и опасни. Толкова много разочарование се е натрупало в изминалите след Рененсанса векове, че най-вече недоверие и песимизъм владеят душата му. И ве пак, няма по-силно средство за просветление и надежда от изкуството. Особено на старите майстори.
На 19 юли от 15.30 часа радиотетатърът ще разкаже за един от тях.