Последните новини от Близкия Изток са, че операцията на армията на Израел в Газа премина и в наземна фаза. Спецчасти на военноморските сили навлязоха в Северната част на ивицата Газа и унищожиха там склад с ракети. Въпреки призивите на световните лидери към сдържаност, най-вероятно Израел ще активизира настъплението. Може би това е кротичко разгръщане на нещо, което предстои?
Валери Ценков, първи зам.-главен редактор на сп. „Тема”:
„Не, това е истинска демонстрация на сила от страна на Израел в рамките на дни. Това е първата стъпка към едно такова развитие. Тъй като конфликта има измерения извън Газа и Близкия Изток, големият проблем са преговорите с Иран, които започват тази седмица. Израел би искал да бъде в добра изходна позиция за началото на преговорите.
Целта на конфликта е именно да се спрат тези преговори. В това измерение трябваше да приключи конфликта в последните дни, за да има предимство Израел. Хамас беше използван като един съюзник на Иран до границите на Израел с цел да може да се засили картата на Иран в тези много важни преговори. Въздушните атаки до сега бяха с предимство, защото Израел разполага със сила и мощ да реализира всяка своя цел до сантиметри. Това е една територия, която е като един военен полигон за Израел. Цялата територия на Газа е обградена от израелски електронни системи за наблюдение, за контрол, за снимане и всяка цел и движение долу се заснема. Под Газа съществува един град от подземни тунели, който вече може би е на два етажа, той няма как да се контролира. В случая целта е да се попречи да се използват тези тунели, защото те няма как да бъдат поразени от въздуха. Вече Израел знае къде са изходите на тези тунели и иска да ги унищожи, защото от там минават ракетите срещу Израел. Израел беше изненадан този път от интензивността, с която бяха обстрелвани целите в Израел.
С развитието на събитията в Египет и на Арабската пролет, от египетска страна бяха затворени всички подстъпи към тези тунели. Знаете, че Хамас бе считан за приемлив в отношенията между Египет и палестинците от Газа. Сега новият президент на Египет категорично отказва да толерира връзките на Египет с Мюсюлмански братя, ерго с Хамас. От тази гледна точка няма парични средства, с които Хамас да може да си набави такова количество ракети. След като беше наложен бойкот и над Катар, от там също не пристигат средства. От тук дойде изненадата за Израел, че Хамас разполага с такъв огромен арсенал от ракети. Никой не може да каже как тези ракети са стигнали на територията на Газа. Интензивността на атаката с ракетите е причината сега да започне и сухопътната атака на Израел. Когато действат само ракетите, войната си остава само позиционна, още няма война. Сега целта на Израел е да сложи ръка върху тези арсенали, за да избегне по-нататъшните атаки.
Още едно огнище на напрежение в Близкия изток е твърде много на този етап. Нов момент за Израел беше, че за първи път стигнаха ракети до Тел Авив и те са ирански.
И сега за посредниците в конфликта. Египет вече не иска да бъде такъв посредник. Ролята на Турция, според мен, въпреки не съвсем гладките й отношения с Израел, е възможна.Това е най-удобният посредник, тъй като Турция е ангажирана и със събитията в Кюрдистан и сега приема да преговаря. Все още Израел не е готов да приеме Турция като партньор, на който може да разчита. САЩ в случая биха искали да посредничат, но са твърде разнопосочни възможностите, в които може да се намесят. Те са много ангажирани със събитията, които ставата в Ирак и Сирия. Затова по-добрият вариант е да се намеси ЕС, тъй като сме по-близко до този регион. Не бива да забравяме, че Хамас беше създаден от Израел като противовес на Фатах и е най-добър вариант за Израел. Секторът Газа беше противопоставян в 2006 г. на Фатах, както и сега. Това противопоставяне и сега е добро дошло за Израел. Затова те не искат да се легализират, тъй като не се знае кой ще дойде след Фатах, има нови радикални субекти, които не са безопасни.”
Бисерка Георгиева, кореспондент на БНР в Бейрут:
„Обстановката в Близкия Изток се усложнява, а преговори няма. За момента успокоение не се вижда. Няма посредник за преговори между двете страни за постигане на някакво спиране на огъня. Единствените опити бяха на Египет, но не се е получило нищо, поради упорството и на двете страни да уреждат конфликта си с военни средства. Практиката показва, че военните операции имат временен успех, докато политическото решение е по-трайно. И двете страни обаче не са узрели за политическо решение.
Конфликтът идва след Арабската пролет, която в един момент измести всички проблеми на региона, а сега те се връщат с пълна сила. В много арабски страни има подкрепа за палестинците. В района фактически започнаха две войни – едната в Сирия, а другата в Ирак след завземането на територии по границата между Сирия и Ирак. Всички тези събития някак си са свързани със случващото се днес в Газа. Хамас беше в доста тежко положение, с огромни икономически затруднения. Въпреки споразумението с организацията на Махмуд Абас, Хамас беше изоставен и от Египет след падането на Мюсюлманските братя. В момента Хамас няма какво да губи, той се бори са оцеляване. На него му трябва един зрелищен военен удар и засега той успява с ракетите си да постигне доста от целите си за първи път. И това са ракетите М - 302, които са сирийско или иранско производство. Така че през тези три години, докато вървеше Арабската пролет и управляваше правителството на Морси в Египет, Хамас се е въоръжавал. Според специалисти в Израел, Хамас разполага с до 10 хиляди ракети. Това е новото. Освен палестинското население, което е подложено на бомбените удари във вече над 1000 въздушни нападения, новият момент е , че вече страда и израелското население. Войната е и на израелска територия. Реалността не предполага мир.
Израел е изправен пред дилемата или да направи тази сухопътна операция или да търси примирие. В момента нагласата е да се нанасят удари върху Хамас. От друга страна трябва да се реши дали тази операция трябва да продължи до окончателно прочистване на ивицата Газа от инфраструктурите на Хамас или да бъде по-кратка операция, която само временно да отслаби военния капацитет на въоръжената организация в Газа. Взимането на това решение е доста сложно и за Израел.
В момента много бавно се задвижва дипломатическата машина. Днес в Израел е очакван външния министър на Германия. Очаква се и външния министър на Италия да посети и палестинците и Израел през тази седмица. Махмуд Абас се обърна към ООН и поиска международна защита на палестинското население. Това си остават само опити да се намери посредник. Възможност може би имат Турция и Катар, но истинският посредник могат да бъдат САЩ. Джон Кери предложи помощта си, но засега и двете страни не реагират на призива за спиране на военните действия. Напротив, ескалацията продължава.”
Феня Декало, сътрудник на БНР, от Тел Авив:
„Още докато бях в България ми се виждаше чудно как всички разказваха страхотии за положението в Израел, а когато разговарях с хората тук, те казваха че нищо особено не се е случило, повече се интересуваха от вдигането на цените. За втори път ми се случва да съм в Обетованата земя по време на акцията с Газа. Не говоря за война. Ракетите от Газа достигат вече до Тел Авив. При първите 2-3 ракети хората тичаха до защитените помещения, но след това си оставаха по домовете. Повечето заведения, кафенета и ресторанти изглеждат пълни. Винаги първо питат къде има скривалище и за колко време може да се стигне до там и сядат да си хапнат и пийнат. Собствениците все пак отчита известен спад в оборота. Има огромно търсене на продукти от първа необходимост. Има отменени културни събития на открито. В същото време мероприятията на Френския културен институт, които са на улицата, се провеждат. Сутрин има детски представления, вечерта ще има голям концерт, всичко това си остава.
Никакви ракети не могат да спрат привържениците на акциите на противниците и на привържениците на нахлуването в Газа. Тези акции са пред кметството на Тел Авив и полицията едва успява да предотврати ръкопашната разправа между тези хора. Има проблеми с редовността на градския транспорт, защото има много мобилизирани шофьори. Не са 40 хиляди, както се говори, но са някъде към 15 хиляди общо мобилизираните и то предимно от селското стопанство. Викат наскоро пенсионирали се работници за работа там, но е трудно. Тежко е в селското стопанство, защото независимо от ракетите животните трябва да се пасат, продукцията трябва да се прибира. Както обикновено, жителите от центъра на страната, отварят домовете си за хора от обстрелваните райони. Става въпрос за онези затворени квартали, където обикновено човек без специална покана не може да влиза, защото всичко е частно. На края за пропагандата.
Вчера всички ни изуми едно съобщение в мобилните ни телефони и Фейсбук, че в 12.15 ч. всички трябва да са в бомбоубежището, защото ще започне нещо страшно. Оказа се, че няма нищо такова, но бях учудена от тишината, защото хората се поддадоха на внушението. След това от Гражданска защита казаха, че няма нищо опасно. И още нещо. Вече няма снимки на убити деца и други хора от Газа, защото по това Газа не може да се сравнява със Сирия и Иран. Може би и защото в медиите до днес битуваше цар Футбол. Тук разказват, че в арабските села, над заведенията с привърженици на даден отбор, има знамето на този отбор. Снощи някакъв израелец е влязъл в такова заведение и по време на мачовете са се прегръщали израелци и палестинци. За съжаление Мондиала се провежда на четири години.”
