В Украйна от последните месеци съществуват два основни сценария за развитие: мирният – дипломатическият, който Порошенко се опита да постигне с временното прекратяване на огъня – каза политологът Пламен Владимиров и продължи да коментира пред микрофоните на „Нашият ден”: Другата възможност е силовият, военният вариант. Ние виждаме много ясен ангажимент, особено на Русия, Германия и с подкрепата на Франция, за един руско-европейски консенсус за намиране на мирен дипломатически изход от кризата. Без за момента да е отписана мирната опция, надделява военния сценарий. Конкретно вътре в Украйна Порошенко изказа много ясни предпочитания към мирния сценарий, но включително и вътре в Украйна има подкрепа от вътрешни икономически и политически среди за военно отстъпление.
Порошенко се явява де юре главнокомандващ украинската армия, обаче де факто той няма пълен контрол върху армията, защото основата й не е редовна украинска армия. Тя е създавана от различни батальони, бойци, от които една част са въоръжените групировки от Майдана, интегрирани в официалните силови ведомства. Това е т. нар. Национална гвардия, която де юре се подчинява на министъра на вътрешните работи. Други формирования се подчиняват на министъра на отбраната. Има и батальони, които се финансират от определени олигарси, заинтересовани от силов сценарий. Ние видяхме, че след прекратяването на огъня миналата седмица за десетина дена, въпросните въоръжени групировки фактически отказаха да изпълняват мирния план. Миналата неделя и на самия Майдан имаше от тези въоръжени батальони, които искаха възобновяване на антитерористичната операция. Под натиск Порошенко беше принуден да премине отново към силовия вариант. Всъщност настъплението на украинската армия и отстъплението на проруските сепаратисти или опълченци, налива в мелницата на тези за силовия сценарий, защото те най-после успяха да отблъснат проруските сили от някои градове, между които Славянск, където беше концентрирано опълчението. В следващите седмици вероятно ще има опит да се деблокират Донецк и Луганск, защото натам се насочиха проруските сили. Лошото е, че там пораженията могат да бъдат големи, защото има огромно население настроено срещу Украйна. Това, което като прогноза мога да дам е, че в следващите седмици ще доминира именно този военен сценарий. Ако до месец той не постигне успех, отново на дневен ред ще е мирната карта.
В момента предимство имат привържениците на военния сценарий. В пресата вече пише, че 25 % от руснаците искат Москва да прати войски в Южните и Източните райони на Украйна. Военната опция е популярна в Русия. Там патриотичните и националистически чувства отново са на преден план. Даже на фона на исканията на руснаците и написаното в руската преса, Путин изглежда доста умерен. На мен обаче ми се струва, че Русия не иска да се ангажира пряко в конфликта. Русия може да намери много лесно военно решение в Украйна, но то ще има тежки политически поражения. За Русия по-важния въпрос е отношението с Европа, защото една военна операция несъмнено ще нанесе тежки поражения върху руско-европейските отношения. Русия иска да използва украинската криза като мост за решаване на по-големите въпроси, например, газовия. Анализаторите имат донякъде конспиративна теория, според която целият сценарии в Украйна е целял да изправи Путин пред избор – дали да влезе в Украйна, да загуби геополитическа тежест и да бъде назован "терорист", или пък да не влезе в Украйна и да загуби вътрешнополитическата си тежест. Подобен сценарий е възможен.
Действително Русия трябва да балансира между двата варианта. В последните месеци обаче руските опции се увеличават. Ако в началото само една Германия споделяше под сурдинка руската позиция за мирно разбирателство, сега вече и Франция, и Полша споделят това виждане. Вече се търси трайно мирно решение на проблема. Това засега не се случи, но тази опция не е отпаднала. Ако обаче вземат връх военнонастроените сили в Украйна, мирното решение ще се отдалечи и може би ще има своите тежки последствия.
Колкото до третият играч – САЩ, те сега са заети с Близкия Изток. И двете суперсили имат интереси и може би ще намерят някакъв баланс - думи на политолога Пламен Владимиров.
