Месец юни отбеляза завръщането в Ла Скала на едно от най-обичаните произведения на Моцарт – операта „Така правят всички жени“. Имаше безкрайно дълги опашки за билети, елитни гости, както и любопитни туристи с единствена цел - място в залата за дългоочакваната премиера под диригентството на знаменития маестро Даниел Баренбойм. За съжаление хладните аплодисменти и отсъствието на викове „Браво!“ след края на спектакъла бяха доказателство за неуспеха на миланска сцена на новата продукция, базирана на спектакъла от Фестивала в Залцбург.
Този път положителна беше оценката за постановката на режисьора Клаус Гут и модерната сценография на Кристиян Шмит, като отделни критики в залата събуди изборът на костюми на Анна Софи Тума. Неубедително беше представянето на певците. Осезателно се чувстваше липса на вокална сила и сценично присъствие в изпълнението на шведските оперни певци Мария Бенгщон /в ролята на Фиордилиджи/ и Катя Драгоевич /Дорабела/. Не блесна с изявата си и баритонът Адам Плачетка /Гулиелмо/. В трепетно очакване публиката в Ла Скала проследи изпълнението на световноизвестния мексикански тенор Роландо Виясон, но и неговата изява в ролята на Ферандо беше определена от италианската преса като неубедителна.
Дни преди премиератa беше представен компактдиск с уникален запис на операта „Така правят всички жени” от 27-и януари 1956-а г., когато по случай 200- годишнината от рождението на Моцарт се е състоял дебютът на Миланска сцена на диригента Гуидо Кантели или “дарованието”, както е наричан от маестро Артуро Тосканини. През ноември 1956-а г. Кантели е поканен като музикален директор на Миланската Скала, предстои му многообещаваща кариера, но само седмица по-късно на 36-годишна възраст загива в самолетна катастрофа във Франция.
