На 19 май в Големия салон на Българската академия на науките се проведе Юбилейна конференция и кръгла маса, посветена на 100-годишнината от рождението на големия оперен певец Борис Христов. Сред участниците в конференцията беше и изследователят на Борис Христов Маурицио Модуньо.
В мемоарната книга „Живот - глас - изкуство”, Маурицио Модуньо проследява биографията на нашия именит сънародник в годините от 1914-1950 и от 1968 до 1993, т.е. обхваща огромен период от неговия творчески път, включително и първите му стъпки, анализира неговия италиански и френски репертоар, хронологично проследява творческата му реализация през годините, обединява свидетелства и спомени на колеги и почитатели за него. Именно към тези негови срещи с колеги, спомени и обобщения се връща в словото си за Борис Христов на Конференцията в БАН. Един от тези спомени ни връща в далечната 1938 година, когато в София пристигат Тоти дал Монте и Луиджи Монтесано.
Самата Тоти дал Монте разказва за една от вечерите си в София: ...Бяхме поканени на вечеря в колоритно заведение от едно софийско хорово дружество. След вечерята хористите се изправиха, за да изпеят една народна песен за добре дошли... Докато слушах хора, ме порази един невероятен глас-бас, който преобладаваше над останалите гласове. Казах - Но сред вас има един изключителен глас. Представиха ми Борис Христов. И Монтесано е впечатлен и двамата посъветвахме Борис Христов да работи над гласа си... Години по-късно, когато чухме този глас в Италия, го познахме!
Тези и още други спомени на мемоариста на Борис Христов - Маурицио Модуньо записа Елена Хубанова, за да ви предадем думите му чрез ефира на Метроном. Към тях добавихме два записа от руския репертоар на великия бас - из „Садко” на Римски-Корсаков.
