Според народния календар на Спасовден се „вика дъжда”, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
„Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци...”
На Спасов ден дъжда е скъп - капката струва колкото жълтица. Вярва се, че ако вали на този ден, годината ще е богата и реколтата - обилна.
Много поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки „сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в стомната вода, която стои до главата на болния. А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки - нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък, на който според вярванията на народа, се прибират душите на всички покойници, които на първия Велики четвъртък са освободени от отвъдното. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят”. Раздават се също и череши, откъдето идва и другото име на Задушницата, която се почита на този ден. По този начин хората изразява почитта си към починалите. Следобед на мегдана се събират всички хора от селото и играят „спасовските” хора. Само песен, без музикални инструменти представлява музиката за тези хора.
Така започва празника за всички, носещи имената Спас, Спаска и техните близки.
