За новия филм, който можете да гледате в софийските киносалони, а скоро и в Стара Загора, чуйте самия Светослав Драганов, който беше гост в „Артефир”
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Хората обичат да се оплакват, за да предизвикат щастието. Това е обяснението за славата ни на „най-нещастната нация” на Светослав Драганов, сценарист и режисьор на новия документален филм „Живот почти прекрасен”. Преди 14 години, като студент, авторът снима първия си филм „Животът е прекрасен, нали?”. Тогава се среща с един от тримата братя, главни действащи лица в новия му проект. Тогава се отварят очите му за документалното кино като начин на изразяване. Историята, която разказва сега е за синовете на една майка и трима различни бащи. Трима млади мъже от София, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си - единият е фризьор, другият свещеник, третият - мулат. Камерата върви след тях, докато „продължават да търсят щастието, въпреки шамарите, които получават”. „Господ е най-големият режисьор на това, което се случва с нас или около нас, а аз съм само честен хроникьор на събитията” - казва Светослав Драганов. И друго заключение, до което е стигнал, разказвайки „малки истории” в едноименната поредица на БНТ - животът никога не може да бъде изцяло прекрасен.
