Либрето: Камий Дю Локл и Алфред Блоу, базирано върху средновековната поема „Песен за нибелунгите” с главен герой – убиецът на дракони Сигюрд (Зигфрид).
Световна премиера: 7 януари 1884, Брюксел, Театър „Ла Моне”.
Действащи лица:
Сигюрд, герой от племето на франките – тенор
Гюнтер, крал на бургундите – баритон
Брюнхилд, валкюра, наказана с изгонване от Валхала – сопран
Хилда, сестра на Гюнтер – мецосопран
Ута, бавачка на Хилда – мецосопран
Хаген, воин, спътник на Гюнтер – бас
Великият жрец на Один – баритон
Бардът – бас
Рюдигер – баритон
Място и време на действието – град Вормс в Германия, Исландия, времето на Атила – V век от н.е.
Първо действие
В двореца на Гюнтер придворните дами подготвят знамената и броните на краля и неговите воини, които на следващия ден ще тръгнат на път в търсене на нови завоевания. Принцеса Хилда – сестрата на краля, е замислена. Тя разкрива пред своята вярна бавачка Ута любовта си към Сигюрд – един истински герой, който преди известно време е помагал на брат й в битките срещу враговете му, а нея самата е спасил от плен. След това обаче Сигюрд повече не се е интересувал от Хилда. Възрастната жена отдавна е наясно с чувствата на своята господарка, затова е изпратила на Сигюрд магическо послание, което ще осигури идването му в двореца. Освен това Ута е приготвила мощен любовен еликсир, за да превърне безразличието на героя към Хилда в страстна любов.
Влиза Гюнтер. Той трябва да посрещне посланиците, изпратени от краля на хуните – Атила, който иска ръката на сестра му. Гюнтер обяснява на пратениците, че Хилда не желае да се омъжва, тъй че ухажванията на Атила са напразни. Въпреки това, посланиците подаряват на сестрата на Гюнтер ценна гривна като гаранция за неговата любов. Ако Хилда изпрати гривната на Атила, това ще означава, че тя има нужда от него и той веднага ще пристигне – за да я спаси, или да отмъсти за нея.
Придворният бард изпява пред гостите легендата за Брюнхилд – прекрасна валкюра, изгонена от Рая заради непокорство и обречена да спи вечен сън в един далечен дворец в Исландия, заобиколена от вълшебен огън и демони, докато не се появи герой, способен да се справи с магическите сили и да я събуди. Гюнтер е толкова впечатлен от приказката, че решава още на следващата сутрин да тръгне на път в търсене на валкюрата, за да я спаси. Пристига Сигюрд. Когато Гюнтер разпознава в него героя, помогнал му в битките, веднага му предлага половината от кралството си. Двамата се заклеват да бъдат приятели завинаги. Малко по-късно Ута успява да поднесе на Сигюрд любовния еликсир и героят веднага се влюбва в Хилда. Сигюрд предлага на Гюнтер да го съпроводи до Исландия и да му помогне да спаси прекрасната валкюра при условие, че след като двамата се завърнат от далечната земя, Гюнтер ще изпълни едно негово желание – каквото и да е то.
Второ действие
Жреците, отлично знаещи каква опасност грози Гюнтер и Сигюрд, неохотно им подаряват вълшебния рог на Один, който да им помага в рискованото начинание. Жреците предупреждават двамата воини и за това, че Брюнхилд може да бъде спасена само от мъж, който е абсолютно невинен и чист. Сигюрд знае, че е единственият, подхождащ на всички условия за извършването на подвига. Но той обещава, че ако успее да спечели прекрасната валкюра, ще се откаже от нея в полза на Гюнтер, с когото си разменят шлемовете. След многобройни сблъсъци с валкюри, зли демони и призраци, Сигюрд успява да прекоси вълшебно огнено езеро и да влезе в омагьосания замък, където се намират покоите на спящата красавица Брюнхилд. Прикривайки лицето си, героят събужда валкюрата. Тя му благодари и му предлага любовта си, но след това отново заспива. Леглото й се превръща в лодка и двамата със Сигюрд, разделени от неговия меч между тях, са измъкнати от омагьосания замък от норните – богините на съдбата, които са се превърнали в лебеди.
Трето действие
В градините на двореца на Гюнтер във Вормс кралят на бургундите посреща своя верен приятел Сигюрд, който се отказва от прекрасната си награда – спасената валкюра. С първите проблясъци на зората, Брюнхилд се събужда от вълшебния си сън. Тъй като всички я уверяват, че именно Гюнтер е нейният спасител, валкюрата се съгласява да стане негова съпруга. Хилда е повече от радостна. Това, че Сигюрд тъй великодушно е подарил на брат й своето завоевание – красивата валкюра, е ясно доказателство – Сигюрд обича нея, Хилда! Но бавачката Ута предвижда беда. Като награда за своя подвиг, Сигюрд иска от Гюнтер да му разреши да се ожени за Хилда, а Брюнхилд трябва да свърже ръцете им. В момента, в който валкюрата докосва Сигюрд, се разнася гръм, но никой не обръща внимание на поличбата. Сватбената процесия на двете двойки продължава към свещената гора на богинята на любовта и брака Фрейя.
Четвърто действие
Народът във Вормс обсъжда странната меланхолия на кралица Брюнхилд. Останала сама, тя се оплаква от решението на върховния бог Один да бъде дадена за жена на Гюнтер, вместо на Сигюрд. Когато Хилда забелязва как младата жена на брат й потрепва всеки път само при споменаването на името „Сигюрд”, тя е обзета от ужасна ревност и в пристъп на гняв разкрива на валкюрата, че всъщност нейният освободител е Сигюрд. После Хилда започва да се присмива на Брюнхилд – „спасителят” я е изоставил веднага след подвига, а колана на валкюрата е дал на своята годеница като любовен символ. Брюнхилд обвинява Хилда в магьосничество, а когато идва Гюнтер, валкюрата гневно осъжда съпруга си, нарича постъпката му „низост” и хвърля короната си в краката му. Гюнтер е отчаян и иска да се самоубие, но в този момент идва Хаген и го уверява, че истинският виновник за всичко е Сигюрд. Двамата мъже проследяват героя, виждат как Брюнхилд отива при него и разваля любовната магия, направена от Хилда, а после Гюнтер и Хаген чуват как Сигюрд и валкюрата се заклеват във вечна вярност един на друг. Но Сигюрд не успява да се наслади на щастието, отредено му от самите богове. Преди двамата с Брюнхилд да станат съпрузи, той е коварно убит от Гюнтер по време на лов. Тялото му е донесено в двореца и Брюнхилд сама издига погребалната клада за своя любим. На финала духовете на героя и валкюрата заедно се устремяват към небесата, където ги очаква върховният бог Один.
