В различните краища на България Цветница има различни наименования – Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Но навсякъде, това е празникът на цветята и цъфтежа.
Eвангелието разказва, че в неделята преди еврейския празник Пасха Иисус Христос влязъл тържествено в Йерусалим. Народът го посрещнал така, както в древни времена посрещали царете, извоювали победа над враговете им. Размахвали зелени клонки и цветя, застилали с тях и с дрехите си пътя пред нозете Му и Го приветствали с възгласа “Осанна”. В старите свещени книги пророците предсказвали, че един ден Бог ще изпрати на света Спасител, че Той ще влезе в Йерусалим, както древните царе, възседнал ослица. Мнозина вече били чували за чудесата, които Иисус Христос извършвал, и като Го видели да влиза в града, възседнал ослица и заобиколен от учениците Си, повярвали, че Той е новият еврейски Цар, Който ще ги спаси от властта на римляните. Единствено децата разбрали, че Христос не е обикновен цар, а Цар на Небето и Земята, Който ще царува вечно. Те тичали пред Него, размахвали палмови клонки и радостно пеели: “Благословен Идещият в име Господне!”.
На Цветница продължават обичаите от Лазаровден. Девойките, които са лазарували предния ден, се събират на реката и пускат в течащата вода венци от върбови клонки. На която девойка венчето излезе най-напред, на следващия Лазаровден ще бъде кумата.
Рано сутринта на Цветница се почитат онези близки, които вече не са на този свят. Вярва се, че те излизат от гробовете си, в очакване роднините да им занесат нещо. Обикновено се носят върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Гробът се прекадява и прелива, а над него се окачват клонките. От царевичните стъбла се пали огън. Привечер на площада в селото момират и ергените се събират, за да изиграят за последен път лазарското хоро.
Символа на празника е върбата, върбовата клонка. Върбово венче се слага на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет. Крехка, свенлива и смирена, върбата е символ на женското начало. Вързана на кръста, върбовата клонка “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата.
Тъй като Цветница се празнува преди постите да са приключили, хубаво е храната да не е мазна. Според християнските традиции обаче рибата е позволена. На трапезата може да се сложи – яхния със сухи чушки и маслини, печен шаран, салата от фасул и картофи, кадаиф.
След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението (Великден).
На Цветница имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя и произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица, Елха, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Ралица, Роза, Росен, Росица, Теменуга, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Явор(а), Ясен(а), Ясмина и много др.
Един интересен факт е, че на 21 февруари 2004 г. Българска народна банка пуска в обръщение възпоменателна монета, посветена на Цветница. Тя струва 15 лева. Медно-никеловата монета е с номинал пет лева и е с нанесено оцветяване. Тежи 15 грама и е с тираж 10 000 броя. От едната страна на монетата са изобразени стилизирани цветя с върбова клонка в средата с пресечен надпис „Цветница“, символизиращ християнски кръст.
