Шест години по-късно в постановка на „Ернани“ на фестивала Маджо Музикале във Флоренция- запис, от която ще чуете в съботната вечер.
През 1969 пее в компанията на Монсерат Кабайе, Питър Глосъп и маестро Гавацени в Милано. „Този Силва не е най-интересният Вердиев герой, който съм имал възможност да изпълнявам“, признава Борис Христов, съпоставяйки дон Руи с образи като Филип Втори , Фиеско или пък Атила. Критиците обаче открояват интерпретацията на българския бас сред наложилата се традиция. Според тях Христов възвръща на Силва енергията и високомерието. Акцентира върху неговия ранг и най- вече върху чувството за дълг и достойнство. А желанието му да защити честта си граничи с жестокост. Дон Руи Гомес да Силва изпива до дъно горчивата чаща на несподелената любов...
Документалният запис от 1957 година е определян като истински стълб на модерната интерпретация на Верди. Нещо повече: според Карло Курами и Маурицио Модуньо рядко някоя регистрация предизвиква толкова зрими асоциации. Усещането за театър е удивително живо и пълнокръвно. Сякаш виждаме едрата, мощна ралефно очертана фигура на Борис Христов още при появата му в първо действие. Премиерата на „Ернани“ на Маджо Музикале през 1957 година се превръща в топсъбитие в музикалния свят. Публиката възторжено аплодира Борис Христов, Марио дел Монако, Анита Черкуети, Еторе Бастианини, на диригентския пулт Димитри Митропулос, а също режисьора Рафаеле де Банфилд. Успехът е триумфален. На него са свидетели румънската кралица Елена, югославската – Олга, посланикът на Гръция Александър Аргиропулос... Ето оценката и на Борис Христов:„Беше значимо събитие! С изумителни артисти! На затворения в себе си,слабо експанзивен Бастианини противостоеше Марио дел Монако.Още през 1947 в „Аида“, в Каляри неговият глас ме плени завинаги!Възхитителен професионалист, отдаден всецяло на пеенето. За мен винаги е бил богът на тенорите и най-вече близък приятел! С Анита Черкуети сме пяли няколко пъти. С качествата на гласа й музиката на Верди звучеше по начин, който преди рядко сме чували. Много симпатично момиче, но уви бързият й залез дълбоко натъжи всички.Помня една случка от Флоренция, точно по времето на „Ернани“.Видях файтон, леко наклонен на едната страна. Обзаложих се с мен самия, че в него може да е само Черкуети. Останах без дъх, но я настигнах. Попитах Анита, мога ли да се кача, за да... уравновесим файтона.„Колко си лош!“, отвърна тя без накакъв яд. „Ще отслабна, ще видиш...“Колко обичах това момиче...“, признава Борис Христов и осветява кътчета зад сцената, които остават тайна за зрителя.
Постановката на “Ернани“ на Маджо Музикале има впечатляващ успех. Лучано Алберти пише в Джорнале дел маттино: „Борис Христов откри неподозирани драматични възможности в образа на Силва. Мъж на възраст, който обича, а не е обичан. Голямата артистична сила на прочутия бас, опряна на здравата му певческа природа, осъществи органична сплав от контраста между вълнуваща нежност и безмилостна жестокост...“
Само няколко месеца след триумфа в “Ернани“, през есента на 1957 година в Рим, Борис Христов осъществява един от най-успешните си записи. Статистиката отчита, че след „Дон Карлос“ „Симон Боканегра“ е Вердиевата опера, в която Борис Христов се появява най-често в периода от 1948 -1980. Курами и Модуньо се позовават на спектакъл в Римската опера от 1980 година: „Христов искаше Фиеско да е белязан от достойнство, величие и мъка. Елементите на грима бяха част от късно готската иконография: с буйна коса и брада като праотците и философите на Дюрер. Сценичната игра бе сдържана , тялото- почти неподвижно. Акцентът падаше върху лицевата мимика, а там се открояваха най-вече очите: хвърляха мълнии, навеждаха се потопени в мъка. Гордо вдигнатата глава се обръщаше на една страна, за да прикрие порива на чувства, който рангът на героя не позволява да покаже...“
Критиците изследват, взират се буквално във всеки детайл от изумителното преобразяване на Борис Христов като Якопо Фиеско – символът на патрициите от Генуа. Въпреки, че не се разделя с мантията от ледено високомерие, той усеща че неговият свят си отива. Не се отказва обаче нито от благородството, нито от почтенността си...
„Никой не се е спускал толкова дълбоко в кладенеца на душата на Фиеско. Не е долавял в такава степен стилистичните координати на този образ. С благородството и сатанизма си, с отдаването на пеенето, усещано като декламационна истина на словото, Фиеско на Борис Христов е чистият, съвършен, цялостен Верди“, твърдят Карло Курами и Маурицио Модуньо, биографите на великия български бас.
В съботната вечер ще излъчим и откъси из споменатия запис на „Симон Боканегра“. В него освен Борис Христов блестят с изумителните си превъплъщения Тито Гоби , Виктория де Лос Анджелис, Джузепе Кампора, Валтер Монакези. С учасгието на хора и оркестъра на Римската опера, обединени от диригентската палка на Габриеле Сантини.
Съдържание на операта "Ернани"
