Днес (1 април) писателят Милан Кундера сигурно празнува своя 85-и рожден ден някъде във Франция. А ние – многобройните му читатели по целия свят - съвсем искрено очакваме поне Нобеловата награда за литература за своя любим автор. Доказателствата за това колко заслужени са такива очаквания, можете да потърсите в „Шегата” 1965, „Смешни любови” 1969, „Животът е другаде” 1970, „Валс на раздяла” 1971, „Книга за смеха и забравата”1978, „Непосилната лекота на битиета” 1984, „Изкуството на романа” 1986, „Безсмъртие” 1990, „Завети и предателства” 1993, „Бавно”1995, „Самоличност” 1998, „Незнанието” 2000, „Завесата” 2005, „Една среща” 2009, „Празникът на незначителността” 2013.
Заглавията на Милан Кундера сякаш разказват отделна история. И е непосилно да игнорираш биографичното им звучене. Особено биографично за нас, родените на изток от Прага и от Бърно - родния град на френския писател Милан Кундера.
Все пак има нещо дълбокоиронично в начина, по който животът пречи или помага на съдбата. И няма нищо смешно в начина, по който животът се повтаря. Как ви звучи ето този случаен цитат от Милан Кундера, напълно изваден от литературния контекст: Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не!
