Под съмнение ли е броят на българските граждани, установен с преброяването през февруари 2011-а година? Иван Балев, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" В НСИ, коментира данните от доклад, свързан с проведеното у нас преброяване. Той е категоричен, че този доклад не е свързан с изборите, каквито предположения се направиха в публичното пространство.
В съответствие с регламент 763 на ЕП , относно преброяванията в страните - членки всяка страна трябва да представи в Евростат доклад за качеството на данните 27 месеца след края на референтната година, обясни той.
Първо в броя - 7,365 милиона се установи, че има добавени 167 хиляди лица. Те не са били преброени, а имат настоящ адрес в България, от регистъра на НОИ - имат месторабота, но не са преброени. Не мога да кажа защо е направено, вероятно се е търсил по-голям брой население. Ако отворите публикацията от преброяването, там ще видите как са разпределени всички по признаци. И възниква въпросът - след като не са преброени, как те са разпределени по тези признаци. Единственият начин, по който те могат да бъдат характеризирани, например с признака образование, е да бъде използвана базата данни, която ние имаме от 2001-ва година. Но образованието е признак, който се променя с времето. И това е въпросът - как са разпределени тези лица и по други признаци. Много е трудно да бъде направено преброяване без грешка. Нормално е по всяка фаза да бъдат допускани грешки. Не става дума за опорочаване. Но това не са неволни грешки, когато е взето решение тези лица да бъдат разпределени по тези признаци. Така се променя картината.
Броят на жилищните сгради е с близо 64 хиляди по-малко, каза Балев и посочи още несъответствия.
Целта на доклада е да информираме, че има такива грешки. Затова сме предложили да направим микропреброяване с ограничен брой признаци, за да се актуализира информацията, заяви още Балев.
Чуйте разговора от звуковия файл.
