Това беше единствено възможната позиция на България. Още повече, ако се даде прекомерен приоритет на принципа за самоопределение България също може да бъде заплашена, защото когато казваме, че в България има райони, които биха могли да претендират за отделяне, имайте предвид, че не е необходимо те да са нещо като автономна република, може да бъде обособена административна област и ако се подкрепи това, което става в Крим, същото нещо може да се обърне в един момент и към България, добави той.
По отношение на състава на ЦИК, проф. Тодоров каза: Всички проблеми във връзка със сформирането на ЦИК изцяло възникват поради неточното формулиране на текстовете на Изборния кодекс. Ако те бяха формулирани точно, нямаше да има никакъв проблем. Нямаше прецизна юридическа техника при формулирането.
Политиците първо направиха в Европа абсолютно противоречиви изявления и след това се събраха на КСНС. Във всички други европейски държави, логично, се прави точно обратното – по толкова остри проблеми първо се търси национален консенсус и след това той се обявява на широката европейска сцена, каза политологът доц. Анна Кръстева.
Сред политици, които работят само за рейтинга и които мислят единствено как да изведат дивиденти от една ситуация, а не как да допринесат за решаването на една ситуация – това е перманентно състояние. Създадохме един глобален прецедент на неразграничаване на геополитика и на гей политиката. Кризата в Украйна беше повод един политик да ни каже, че той е против гей политиката и против гей Европа. Трети аспект е желанието на някои лидери да вкарат България в окото на бурята, България да бъде посредник в решаването на украинската криза. Това показва ясна неспособност да се сложи диагноза, че става въпрос за глобална криза, най-сериозната от десетилетия насам, и ние да кажем, че ние ще бъдем посредника, показва една незряла, инфантилна претенция. Това, което Европа очаква от нас е просто да не я занимаваме с вътрешната си неуравновесеност и трудната ни способност да ковем консенсус. Виждаме пълната неспособност на нашите политици да разберат, че става въпрос за нов тип политика. Става въпрос за политика на границите, а те се опитват да я мислят с термините на политики, от които вече сме излезли, обясни тя и добави:
С декларацията от КСНС нашите политици се ситуираха в 21 век и в България след 2007-а година, защото има два принципа, на които трябва да се основава днешната политика. Първият е българският национален интерес и вторият е, че българският национален интерес днес има две ясни названия – ЕС и НАТО. С други думи не можем да преформулираме по някакъв начин този демократичен избор, които ние сме направили преди тези политици днес, които решават, да са били в такива позиции.
Преподавателят от Варненския икономически университет Искрен Пенчев коментира позицията на България по отношение на наложените санкции на Русия от ЕС: В една такава ситуация съвсем ясно се вижда защо през всички тези години една групичка икономисти настояваха по всякакъв начин енергийният сектор от една страна да се осветли и от друга страна настояваше за диверсификация на енергийния сектор, освен за либерализация, която на документи се случва, но в реалността я няма. /…/ Русия е важен за българската икономика пазар, но България от една страна играе ролята на търсене там, където говорим за газ и петрол, от друга страна обаче българският туристически пазар и пазарът на недвижими имоти играят ролята на предлагане за руските купувачи. Тези две неща са тотално различни, защото при една такава геополитическа криза е логично да пострада ролята на търсенето, онова, което е определено от политически лобита, но от друга страна би било странно да очакваме руският турист да спре да предпочита България. /..../ Ако има правилна позиция към момента, тя е колкото се може по-голям неутралитет.
