Героят от боевете на Шипка и Руско-турската освободителна война ген. Йосиф Гурко, според полския историк и изследовател, е възприеман доста нееднозначно като Варшавски генерал-губернатор. Той разказва за този период от управлението на ген. Гурко в Полша, че е бил доста крайно настроен спрямо местното полско население:
От страна на поляците неговото управление е възприемано като най-репресивното и най-зле влияещото на Полша. Тази теза се подкрепя от много примери като опит за сериозна русификация на полските училища, преследване на полските духовници и също прогонване на поляци от административни постове, които са заемали в този период. Тези характеристики за ген. Гурко не са особено познати, защото те вредят на руската, но и на българската историография. Затова аз показвам Гурко във всичките му аспекти, както и в неговата позитивна и светла страна, така и от негативните му действия. В страната ви той е познат като войник и предводител, но малко се познава в историческите ви среди като един антиполски и много строг управител на Варшавското губернаторство. Идеята да се кръщават места и улици на ген.Гурко, каквото виждаме в България, подобна инициатива в Полша не би била посрещна с разбиране и подкрепа. Например Гурко е бил инициатор на създаването на най-големия православен храм в Европа, за поляците това е било като атака срещу католическата вяра и опит за доминация на православната вяра върху тяхната. В момента след това, когато руските войски се оттеглят от Полското кралство, храмът е бил унищожен. За българите ген. Гурко е символ на братската помощ и освобождението от османската власт, докато за поляците периодът, свързан с неговото управление, е време на преследвания, репресии и на изпращане в изгнание. Дори в полската историография той е представян като унищожителя на поляци. Също така образът на руския император Александър Втори в Полша и България има различни измерения. Ако за страната ви той е освободител, то за поляците е човекът, който изпраща в изгнание 50 000 души, и е отговорен за убийството на 20 000 и това го превръща в доста негативен образ. Затова изводът е такъв, че народните историографи по много селективен начин създават образите на своите герои. Гледните точки са различни, мненията много често си противоречат и затова историческите оценки трябва да се правят на базата на пълния набор от елементи.
Според проф. Виех, ген. Гурко е един от сложните етапи в полско-руските отношения:
Това неминуемо е така. Разделянето на Полша между три държави в миналото довежда до голяма зависимост на Полша от Русия. Не всички руски генерал-губернатори са били еднакво възприемани. Например предшественикът на Гурко, ген. Албедински, е много харесван от поляците. В докладите си до руския император той е молил за облекчения относно полския език и поляците, които са работили в администрацията, както и полските католически духовници. Докато Гурко е действал обратно, искал е усилена русификация на Полша. Когато напуска Варшавското генерал-губернаторство неговият наследник Лебередински е либерал. Сред руските управници на Полша Гурко не заема добро място в паметта на поляците. Когато гледате сега на ставащото в Крим и анексирането му, спомняте ли си за сложите моменти, през които са минали полско-руските отношения? Има ли сходство между сегашните и тогавашните руски действия? Да, Гурко е инициатор на прочистването на полската земя от влиянието на католицизма и полския език. Той получава разрешение за действията си от най-високопоставените власти да премахне от източните райони на Варшавското губернаторство поляците, работещи в администрацията, които са били заменени от руснаци. В следствие на това Хелмската губерния е призната за руска и откъсната от полските земи. И всъщност това е една аналогия със сегашните претенции към Украйна и Крим от руска страна, които са актуална тема.
