Въпрос: Каква визия имат европейските социалисти, когато става въпрос за отношенията с Русия? Сякаш липсва ясна позиция, а Съюза и Русия са много зависими един от друг, няма как да се върнат към желязната завеса от днешна гледна точка... Каква трябва да е алтернативата двете страни да работят заедно?
Ханес Свобода: Със сигурност трябва да се развие една двойна стратегия за двете страни, да се види какво ние не можем да приемем, например нарушаването на суверенитета, това е примера с Украйна, ние не бихме приели също така и изискваните от Русия военни отстъпления в Грузия, Молдова и така нататък. Ние можем да си сътрудничим с руската страна само там, където виждаме заедно решения на проблемите. Трябва обаче да се опитаме и да редуцираме енергийната си зависимост си от Москва. Така Европа ще може да разнообрази повече източниците си на енергия и така пък ще засилим повече позициите си към Русия като към търговски партньор.
Въпрос: Как биха могли да си съжителстват една евентуална бъдеща лява Европа с консерватизма на Русия?
Ханес Свобода: Естествено ние не можем да повлияем особено много на голяма и мощна страна, каквато е Русия. От една страна трябва да се наблегне на въпроса с човешките права, външната политика и оттам да се откроят ясните позиции. Трябва да останем и в диалог с всички, които искат промени в Русия към по-добро. Путин прекалява с това да взима решения, които уж са за излизане от конфликт, но всъщност създават още повече проблеми. Такъв е примера с Крим и ситуацията в Украйна. Затова трябва да се опитаме от една страна да имаме ясна позиция относно действията на Русия и от друга да работим с различни групи в Русия, които се борят за повече свобода и права в тази страна, групи, които не са съгласни с политиката на Путин - има много писатели, интелектуалци, има малки кръгове, които не са съгласни с неговата политика. Но не трябва да гледаме краткосрочно на нещата, ако погледнем в миналото, ще видим, че става въпрос за една дълга дискусия по темата, която винаги е била водена с руската държава.
В миналото често с война, имам предвид Кримската война, а днес войната не бива да е решение, а то да е по-скоро в политически действия и средства. И в двата случая решенията от кризи са винаги компромисите.
Въпрос: Защо мислите, че Европейския съюз няма особено ясна и силна позиция за събитията в Украйна, а например такава заявяват Германия и Полша в лицето на лидерите си?
Ханес Свобода: Двете страни са изключително свързани с Русия заради въпроса с енергийния пазар. Заради историческите факти Полша се страхува за опасностите от зависимост от руската държава, а пък Германия, ясно, има голям исторически опит с Русия, двете световни войни, особено втората, тези страни носят някаква отговорност и са повече свързани помежду си отколкото Русия с Испания или Италия.
Въпрос: Има ли ново геополитическо прекрояване на Европа?
Ханес Свобода: Русия има афинитет да коригира това, което се е създало на ново след 1989-1990 година. Оказва се, че тази голяма зона от страни обаче, от днешна гледна точка започват да се позовават на ценностите на Европейския съюз - Украйна, Грузия, Молдова - това прави противоречието.
Ние искаме да водим това противоречие със сигурност по мирния начин, с предложения, интеграция на идеи. Русия, както виждаме, действа по военния начин. Това е една от големите трудности на отношенията ни с Москва - че ние никога не сме разчитали на демонстрация на власт и сила, докато обаче Русия, когато има възможност, се концентрира върху силата на властта си, много често това включва и военна намеса.
Чуйте разговора на Юлия Владимирова с Ханес Свобода.
Чуйте и част от изказването на Йоханес ван Баален от Групата на либералите и демократите в ЕП по време н а пленарната сесия в Страсбург.
