Реиндустриализацията е на дневен ред не заради това, че идват избори - не само в България, но и в Европа, а заради това, че покрай Лисабонската стратегия общо взето Европа и ЕС направи грешка по някакви, основно рекламни причини, за екологична чистота, иновации, интелигентни производства, я докарахме до там, че след 15 години Лисабонска стратегия всяка втора стока в Европа вече е китайска.
Кънев поясни, че до края на май управляващите имат план за действие със срокове по тази програма. Той подчерта, че темата за реиндустриализацията не трябва да се преекспонира, защото България и страните от бившия социалистически лагер са в доста по-добра ситуация от държавите на Стара Европа. Ако за България делът на индустрията в брутния вътрешен продукт е почти 25% на фона на 16% за ЕС. Ние сме на пето място в Европа по тежест на индустрията в БВП.
Държавата няма никакво намерение да вади пари от бюджета или от фиска и да ги налива в замръзнали, непушещи комини. Ще търсим инвестиране, да го наречем държавна помощ, за надграждане на сегашни производства с по-голяма добавена стойност. Имаме значителен неизползван потенциал за развитие на индустрията. 43% от износа на България са суровини и материали. Не виждам защо да изнасяме такива сериозни количества зърно, материали и суровини, които се преработват и се връщат тук. Държавата ще помага само там, където има високотехнологични производства чрез Банката за развитие, с насочване на средства от международните финансови институции.
И в "Кремиковци", и в "Химко" държавата ще загуби от резки движения. Вече има диалог между собственика на "Кремиковци" и изпълнителната власт за възстановяване на част от производството, за електролеенето, но рискът стои да се помага на предприятие, което харчи огромни суми за електроенергия. Ако държавата се намеси в купуването на активите на "Химко", то почти цялата сума ще се върне обратно в държавата като неплатени данъци, осигуровки, задължения. Има много въпроси.
Интервюто с депутата Петър Кънев можете да чуете в звуковия файл.
