„Силата на съдбата” – опера в четири действия от Джузепе Верди. Изпълняват солисти, хорът на Баварското радио и Баварски държавен оркестър, диригент Ашер Фиш. Документален запис от спектакъл състоял се на 22 декември 2013 г. в Мюнхен, постановката е на версията от 1869 г. Тази постановка, със същия състав ще се играе отново в края на месец юли тази година и в началото на месец май 2015 г.
Действащи лица и изпълнители: Аня Хартерос – Леонора Йонас Кауфман – Дон Алваро Людовик Тезие – Дон Карлос Виталий Ковальов – Маркизът на Калатрава и отец Гуардиано Надя Кръстева – Прециозила Хайке Грьоцингер – Кура, Кристиан Ригер – кмет Франческо Петроци – Трабуко Ренато Джиролами – брат Мелитоне
Кратко представяне на изпълнителите: Аня Хартерос е родена в Германия – баща й е грък, а майка й германка. Първото й участие на сцената е в ученическа продукция на „Сватбата на Фигаро” като Графинята през 1990 г., а първият й самостоятелен концерт е две години по-късно в Швейцария. След това завъшва университета в Кьолн и през 1993 и 1994 прави концертни турнета в Русия и Съединените щати. Сериозната й кариера започва в операта в Бон. През 1999 г. печели оперния конкурс в Кардиф, Уелс, което й носи много ангажименти за концерти и покани за спектакли в едни от най-големите театри, включително Виена, Берлин, Париж, Метрополитън опера и на фестивала в Залцбург. Виталий Ковальов – в началото на деветдесетте, завършва дирижиране в Киев, а след това работи с църковен хор. Разпадането на СССР привлича туристи и от отдела по култура в Киев го ангажират да организира концерти с православна музика за туристите. Няколко пъти поради внезапно заболяване на баса се наложило докато дирижира да изпълнява и неговата партия. Така го чула една швейцарка, която успяла да убеди директора на операта в Берн да покани младия украински бас на прослушване. Първата му роля там е Оровезо. Междувременно Виталий изпраща свои записи за конкурса на Пласидо Доминго и получава покана да замине за Пуерто Рико. Стига до финалите и получава предложение да работи с един от менажерите на Доминго. Постепенно, първо с малки роли, а след това и с централните басови партии Виталий стига до най-големите оперни сцени. Ако има суперзвезда в днешния състав, то това е Йонас Кауфман, смятан в момента за един от най-добрите спинтови тенори. Роден е в Мюнхен. Докато учи музика в университета участва с малки роли в спектакли на баварската опера. Професионалната си кариера започва в театъра в Саарбрюкен и бързо привлича внимание, така че след 1995 г. вече получава покани и от по-големи театри. Първият му международен дебют е в Чикаго. Днес Йонас Кауфман е сред любимите певци на меломаните по света. От миналата година Кауфман е камерзенгер на Баварската държавна опера. Людовик Тезие – роден в Марсилия, ученик в Париж на Мишел Сенешал. Първият театър, в който започва кариерата му е в Люцерн, Швейцария. Никола Жоел му предлага ангажименти в Тулуза, а след това и в Лионската опера. През 1998 г. заедно с Джойс Ди Донато печели конкурса Опералия, а във Франция е избран за най-добър оперен артист. Миналата година получи тази награда за втори път. Специалистите го определят като вердиев баритон, но репертоарът му е много богат. За това помага и фактът, че Тезие владее добре френски, немски, италиански и руски. Надя Кръстева – мисля не е необходимо да ви представям нашата Надя Кръстева освен с няколко акцента от творческата й биография. Тя е солистка на Виенската опера. Професионалният й път започва от Стара Загора, а вече повече от 10 години е в австрийската столица и навсякъде, където я поканят. Надя мечтае да стане певица още от дете, затова днес щастието й е пълно. Ние също бихме били по-щастливи, ако я слушахме по-често у нас. Партията, която изпълнява днес не е от най-представителните, сравнена с Кармен, Еболи, Амнерис, Леонора, но е част от репертоара на мецосопраните, затова и публиката топло аплодира изпълнението на Надя Кръстева.
Няколко знакови отзива в пресата за постановката и изпълнителите: Аня Хертерос направи чудесна Леонора, не само заради изящния си, кристален глас, но и заради способността да вникне в сърцето на героинята си. Като Алваро Йонас Кауфман беше поразителен. Гласът му е пищен и вълнуващ, но когато е необходимо той дава и изящна мекота на фразата. Людовик Тезие като Дон Карлос беше напълно равностоен партньор на Кауфман, както в обема, така и в интензивността на интерпретацията. Това пише пресата за певците, като на много места постановката – режисура, декори и костюми са порицани. Дори се стига до комични забележки за това как изглеждат изпълнителите: Йонас Кауфман като Дон Алваро с дългите си коси изглежда прекалено сладък – нещо като Леголас (герой от филма „Властелинът на пръстена”), който се опитва да бъде Брус Уилис. Но пеенето му е елегантно, героично, разнежващо.
