Бернард Хайтинк е една от най-достолепните личности в музикалния елит. Времето от 1961 до 1988 година, когато бе на пулта на Кралския Концертгебау оркестър критиците наричат „ерата Хайтинк”. 7 ноември 1956 е важна дата в историята на знаменития оркестров състав. Тогава е дебютът на бъдещия корифей на диригентската палка. Бернард Хайтинк заема своето достойно място в плеадата блестящи диригенти, ръководели през ХХ век един от най-прочутите оркестри: от Менгелберг до Ойген Йохум, с когото се редуват на пулта от 1961-63 година. Впрочем Хайтинк завършил консерваторията в родния си град Амстердам като многообещаващ цигулар. Сетне посещава курсовете по дирижиране на Фердинанд Лайтнер, организирани от Нидерландското радио в Хилверсум. Кариерата на Бернард Хайтинк като диригент започва тъкмо с оркестъра на Нидерландското радио. Датата е 19 юли 1954 г. Шейсет години по-късно 85-годишният маестро отново ще се качи на пулта за радост на многобройните си фенове, за да отпразнуват заедно двете важни събития. В продължение на 12 години (1967-1979) Бернард Хайтинк ръководеше Лондонската филхармония.
След като напусна престижния пост маестрото стана музикален директор на фестивала в Глайндборн, а сетне и на Кралската опера „Ковънт Гардън”. През пролетта на 2006 дойде голямата новина отвъд океана. На първите страници на американския печат се появи следното заглавие: „Бернард Хайтинк – първият шеф-диригент на Чикагския симфоничен оркестър”. Първият, защото от основаването на състава през 1891 длъжността главен диригент официално не съществува. Тази функция се поема по правило от музикалния директор. След Кубелик, Фриц Райнер, Шолти и Баренбойм, Хайтинк е начело на един от най-реномираните оркестри. А първият сезон отвъд океана му донесе наградата „Музикант на годината” на Асоциациата на американските професионални музиканти. Тогава на церемония в „Линкълн център” маестрото разпръсна звездния прах, който щедро сипеха върху му с думите: „Най-обикновен човек съм, но с доста особена професия. Колкото и да си надарен свише, трябва да се бориш, ако искаш да си по-добър от другите. Слава богу, има простор за непрестанно развитие. Проблемът е да не се озовеш в капана на пазарния диктат. Той за жалост все по-често определя политиката на звукозаписните фирми.”
Подобна опасност за Бернард Хайтинк не съществува. Отдавна си е извоювал правото да записва само онова, което истински го вълнува. Сред най-ценните регистрации на маестрото са тези, в които вгради партитурите на Густав Малер. Освен интеграла със симфониите на Малер, Бернард Хайтинк има в дискографската си колекция и всички симфонии на Бетовен (критиците отделят специално място на документалните записи с Лондонския симфоничен оркестър), също тези на Брамс, Шуман, Шуберт, Брукнер…
„Сънди Таймс” нарича Хайтинк „недостижим тълкувател на Брукнеровите партитури”. Истински подвиг сътвори маестрото в студиата на EMI, когато в периода 1986-2001 записа всичките девет симфонии на Ралф Воън Уилямс – грандиозна епопея, увенчана с наградата на сп. „Грамофон”. Сякаш по поръчка за 75-ия рожден ден на Бернард Хайтинк през 2004 дойде и статуетката Грами за регистрацията на операта „Йенуфа” от Леош Яначек със солисти, хор и оркестър на „Ковънт Гардън”. Познавачите открояват факта, че холандският маестро е един от първите, които през 60 и 70 години създаде на Запад модел за интерпретацията на симфониите на Шостакович.
„Всичко, което дирижира Бернард Хайтинк добива свежест и характерна подкупваща естественост. Прави го с вкус, безукорен стил и усет за нещо неуловимо, което се случва на мига…”, пишат в Ню Йорк Таймс.
А на фона на невероятната еуфория, която са разразява всеки път щом се появи, Бернард Хайтинк отвръща: „Не съм нито мисионер, нито експериментатор. Не обичам фалшивата самопожертвователност, а още по-малко злоупотребата с власт. Единствената власт, която диригентът може да си позволи е неговия авторитет. Има педанти, които човъркат детайлите до припадък. На концерт обаче все нещо липсва. Диригентът трябва да умее да извайва образите, появили се във въображението му”, разкрива тайните на занаята Бернард Хайтинк пред Мартин Кетле и в. „Градиан”.
В неделната вечер ще чуете някои от записите на прочутия диригент.
Алфред Брендел ще бъде солист в концерт за пиано и оркестър № 5 наречен „Императорски” от Лудвиг ван Бетовен в партньорство с Лондонската филхармония. А баритонът Херман Прай ще разкрие прелестите на вокалния цикъл на Густав Малер с име „Песни на странстващия калфа”. Ще имате удоволствието да се насладите на две изпълнения на Кралския Концертгебау оркестър: сюита из балета „Кошутите” от Франсис Пуленк и Първа симфония „Пролетна” с автор Роберт Шуман.
