„Свети Тодор кон си кове“ в изпълнение на Пламен Димитров и Оркестъра за народна музика на БНР.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тодорова неделя или наричаната още Тудурска, Тудурица, Тримирна, Кукерска и с много други наименования от различните краища на България – това е седмицата от Сирни заговезни до Тодоров ден, първата от Великденските пости. В народните вярвания тази седмица е лоша, опасна и нечиста, защото се вярва, че през нейните нощи обикалят таласъми, караконджоли, а свети Тодор преобразен като мъртвец, обикаля на бял кон и гази закъснелите след залез слънце. Тези вярвания са причината за голяма част от обредите и забраните. Жените не закъсняват вечер навън, момите не правят седенки, не се пере, не се оре и сее, не се насажда квачка, не се вари вода, не се меси хляб с квас и т.н. През първите три дни на Тодорова неделя са най-строгите пости – тримирене – без храна, вода и пълно полово въздържание. Дните от Тодоровата неделя имат и своите наименования: Понеделник - Куковден Наречен така, заради кукерското шествие което се прави през този ден. Мъжете се обличат в кожи, носят дървени оръжия и различни хлопци, чанове - звънци. Дружината се ръководи от цар, който подобно на царя на лозите, поема част от разноските и угощението. От сутринта кукерите обикалят из селото, спират хората, плашат ги и им искат пари. Следобед обикалят по къщите, играейки и вдигайки всевъзможен шум със звънците. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният цар. Там извършват ритуално изораване и пръскат върху земята семе. Следва боричкане, шеги, при които царят удря, когото стигне. Понеделникът завършва с трапеза – угощение в дома на царя, където всички трябва да се напият. Вторник – лош, черен, сух, глух, се счита за най-лошия от всички вторници през годината. Тачи се за предпазване от суша и глухота. Сряда – наричана луда, тримирна, прегоряла – тачи се за предпазване от лудост. Този ден завършва тримиренето. Четвъртък – наричан въртоглав, се тачи за да предпазва от въртоглавие (главоболие) на хората и овцете. Петък – наричан шамотен, се тачи за предпазване от шемет – виене на свят. Смята се за един от дванадесетте най-черни петъци в годината. В някои райони се извършва тодорова задушница. Събота – наречена Тодоров ден Почитането на християнския светец Тодор у българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към свети великомъчениците Тодор Стратилат и Теодор Терон. Празникът се свързва с края на зимата и началото на пролетта. Според народните поверия св. Тодор забива гореща главня в земята и я затопля; светецът съблича деветте си кожуха и отива при господ да го моли за лято. В представите за светеца той е светец конник, който язди бял кон, покровител на конете; едновременно е и демон. Преди изгрев слънце моми и млади булки приготвят обредни хлябове (боговица, турта, поскура, блага пита, св. Тодор), често в формата на конче или конска подкова, върху които слагат скилитки чесън, орехови ядки и сол. От хлябовете се слага и в храната на конете. Раздават се още варена царевица, жито, грах или бакла. Типично за Тодоров ден е надбягването с коне – кушия. Участват главно ергени. Преди изгрев слънце те водят конете си на водопой и ги захранват с обредни хлябове и сол, след което ги почистват, разчесват и ги накичват с панделки, мъниста, китки, нанизи от червени чушки. Преди старта на кушията момците обикалят всички къщи в селото, три пъти гробището, черковния двор или селския мегдан. Разбира се това е различно за всеки район. Победителя от тази надпреварата получава награда. Чрез надбягването момците представят издръжливост и по този начин доказват пред момите и техните родители, че са годни да встъпят в брак.
