Как класира събитията от седмицата политологът Димитър Ганев в „Нашият ден”:
„Преди всичко искам да обясня, че почти всички политолози в Западна Европа много рядко си позволяват да коментират текущи политически събития и актуална политическа обстановка. Такъв е моделът. Позволяват си да го правят в драматични моменти, когато залогът е твърде голям. По-скоро те са канени в медии да коментират проблеми на демокрацията, развитието на някакви световни процеси, отколкото да се занимават с някаква текуща политическа обстановка. Най-вече се коментира актуалността на политическата ситуация около избори, което е съвсем нормално. Във Великобритания политолозите при коментар на актуални събития се представят и с тяхната политическа ангажираност към дадена формация. Това е по-честно и така са го възприели. В България това много трудно може да стане, но ние си знаем политическата ориентация на политолозите. Това е до голяма степен плод на двуполюсния модел, който бяхме родили през 90-те години и няма място за критики. В последните години израсна едно ново поколение политолози и социолози, които може би трябва да дадат един нов стандарт как трябва да се говори, да се стремят към максимална обективност. Доста често те стават изразители на граждански и политически позиции. Аз съм се стремил максимално да разграничавам моята гражданска позиция от моята аналитична позиция, която имам. Не искам моите симпатии да изкривяват по някакъв начин анализите ми. Обществената ни роля не е да формираме гражданско мнение чрез нашата гражданска позиция и да я налагаме на хората, а по-скоро да информираме с анализите си реалното положение и да се опитваме да го обясняваме. Тази обществена роля е по-важна. И сега за събитията. Изборният кодекс е ключово събитие не само на седмицата, но и на месеца. Очаквано вето на президента, една много интересна ситуация в Народното събрание. Безпрецедентно една извънпарламентарна партия по своя характер, неявявала се на парламентарни избори, става балансьор в 42-ото НС. По отношение на Росен Плевнелиев ще кажа, че поредното изразяване на мнение от негова страна е важно да се слуша внимателно. Въпросът е, че в последните няколко месеца и от встъпването на това правителство, се оформиха два блока - на управляващото мнозинство и от друга страна опозиционните партии. Може би това, което не сме свикнали да наблюдаваме е категоричното позициониране на президента във втория блок. Той има право на своята политическа позиция, но не трябва да забравя, че е избран пряко от народа и би трябвало да е обединител, а не разединител на нацията. Той за съжаление направи стъпки в тази посока. Росен Плевнелиев не трябва да руши мостове, а да гради такива поне по отношение на националните консенсуси, за които той много пъти говори, а те не могат да се реализират без подкрепата на управляващите. Вицепрезидентът Маргарита Попова пък не се вписва изцяло в позицията на президента, което подсказва повече сила. Интересно е дали този конфликт ще продължи и дали ще премине в някакви по-различни форми. Важно е и друго. Аргументите на президента не успяха да получат популярност в публичното пространство. Това е комуникационна грешка от страна на президентската администрация. Когато спираш един изключително важен закон трябва да бъдеш много аргументиран, с много ясни тези. За сметка на това тезите на управляващото мнозинство като че ли се чуха въпреки че можеше да се направи още по изборния кодекс. Добър или лош обаче, важното е че имаме нов изборен кодекс. По-притеснителен е фактът, че трето поредно управляващо мнозинство променя изборните правила. Това не е нормално. Трябва да прекратим тази практика.
И сега за феноменът „независим депутат” по български. Това не е ново за нашето НС. И Борисов управляваше с независими депутати и това не бива да ни учудва. Специално за случая „България без цензура”. Последните месеци наблюдаваме ръст в нейната подкрепа. Вероятно тези социологически количествени натрупвания водят до събитията в парламента. Някои от депутатите предпочетоха да си подсигурят политическо бъдеще. И въпреки твърденията им, че ще гласуват по съвест, потвърдиха идеята на водача си Бареков, че ще крепят парламента до 25 май, т.е. до европейските избори.”
В студиото към нас се присъединява и зам.-главният редактор на сп. „Тема” - Кадринка Кадринова:
„Моето събитие от седмицата е безспорно Украйна и като международник ще се спра на нея. Бих отбелязала и събитията във Венецуела, защото общо взето са брат близнак на това, което се случва в Украйна. И в Далечния Изток стават интересни процеси. Започнаха мащабни военноморски маневри между САЩ и Южна Корея в един доста невралгичен район, поради много твърдите заявки на Китай за спорни острови в района. САЩ този пъти са на страната на опонентите на Пекин. Там тлее едно дългосрочно напрежение. И в Босна и в Турция нещата са интересни и трябва да се наблюдават. В Гърция предстоят важни събития. В Румъния пък има развод в правителствената коалиция. Изобщо светът е пълен с изненади.
Сега се връщам към Украйна. Всички се питаме оформя ли се Крим като една нова област. Там е много интересно положение. Там снощи руските власти са дали зелена светлина на една много по-активна икономическа програма за стабилизиране на района. Ще бъдат подпомогнати финансово хората, работещи в структурите на Руския черноморски флот, възобновяват се стари инфраструктурни проекти и се стимулират руски фирми да инвестират там. По тази линия, според мен, ще върви подпомагането на Крим. За откъсването му още е рано да се говори. По принцип Украйна е един много изкуствено сглобен хомункулус, ако може така да се определя държава. Тя е съшита от три парчета - Крим, Западна и Югоизточна Украйна. Те са доста несъвместими помежду си, сглобени са по време на Съветския съюз, а Хрушчов добавя и Крим. В трите части живеят хора много различни помежду си. Не вярвам да се стигне чак до гражданска война, въпреки че има много плашещи симптоми. Не го определям като гражданска война, защото никой от нас не научи кой стреляше в Киев, кой и защо ги изпрати, защо провокират окървавяване на протестите и пр. Такива сценарии наблюдаваме от години. Аз смятам, че никой няма интерес от разпадането на тази макар и изкуствено създадена структура - нито НАТО, нито ЕС, нито Русия. В перспектива обаче смятам, че ще се върви към едно много по-силно регионализиране. Вече знаете, че на 25 май, заедно с изборите в Украйна, ще се състои референдум и в Крим. Сега е нужно повече спокойствие. В Украйна спешно тръгват на преговори за отпускане на кредит от ЕС и Русия, както им обещаха. Русия потвърди ангажимента си за 15 млд. Ако забелязахте Русия по никакъв начин не показа раздразнение от това, че Янукович не е на власт. Оказа се, че той не е това, за което го обяви опозицията, а именно че е проруски настроен. Дадоха му убежище, но това нищо не значи. За мен Русия е доволна от моментното разпределение на силите, което се получи с новите власти в Украйна. Общо взето Тимошенко сложи на ключови постове свои хора – и премиера и временният президент, който е председател на Радата са от нейната партия „Баткивщина”. Тимошенко не е желана от Майдана, но това е и заради тесните си връзки с Русия. Говореше се за политическо преследване, но в крайна сметка тя бе осъдена, заради неизгодни клаузи от газовия договор с Русия. Те се разбираха прекрасно с Путин. Тя е доста печен политик и не е човек, който не умее да лавира и да играе добре с всички. Точно затова прецени, че в момента мястото й не е на Майдана и отиде да се лекува в Германия.
Не напразно новият премиер на Украйна Арсений Яценюк каза, че този министерски съвет е кабинет на камикадзетата. Така е. Лошото е, че реално крайно десни и фашистки групировки изнесоха протестите и сега са на втори позиции във всички структури на сигурността и вътрешното министерство, включително главен прокурор стана човек на Олег Тягнибок и е неговият адвокат, който го е защитава по време на протестите за разпалване на национална вражда. Знае се, че партия на Тягнибог - „Свобода” е крайно дясна антисемитска партия. Имаме вече много плашещи инциденти за саморазправа с различните. Има нападнати синагоги. Интересното е, че комунистите не управляваха с Янукович, но сега са обект на много злобно и агресивно отношение от крайната националистическа десница. Всъщност тяхната идеология е против „болшевишко-чифутската банда”. И те продължават по този начин. Засега не очаквам военна конфронтация. Когато всичко това се успокои и се мине през избори, тогава ще можем да говорим накъде тръгва Украйна.”
