Мбирата е един от националните музикални инструменти на Зимбабве. С нея повече от 1000 години местните хора се свързват с умрелите си предци, наричани мапира. Изпълнявали любимите им мелодии - по този начин музиката се съхранявала столетия наред, предавана от поколение на поколение.
Като инструмент, който осъществява връзка с отвъдното, мбирата се смятала за свещена. Клавишите й са направени от метална руда, добита от свещените хълмове, където са погребани предците; дъската е изрязана от дървото мубванаропа, с което се пали огън, а мидените черупки в долния край на дъската издават особеното бръмчене, което извиква духовете на мъртвите. Понякога то звучи като шепот, почукване, пеене, дъждовни капки или свистене на вятър. Смятало се, че така се прочиства ума, за да може музиката да го изпълни докрай.
Хората от племето шона в Зимбабве и до днес свирят на мбира и викат своите отдавна починали близки край руините на огромните каменни кули, издигнати през XII в. в равнината между реките Замбези и Лимпопо.
Още за каменните кули, разпръснати не само из Африка, но и из цяла Европа, ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
1 март
