Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Олимпийскити игри Лондон`2012 вече са в историята, но не спират коментарите, анализите и оценките за световните постижения и представянето на българските спортисти. Олимпийската вълна, която е обзела целия свят, ни накара да се върнем цели 48 години назад, за да припомним за сбъднатата мечта на един наш земляк.
През май 1964 година видинският спортист Богомил Петров поставя първия световен рекорд за българската тежка атлетика и първи като цяло за родния спорт от подновяването на олимпийските игри след края на Втората световна война. В една от залите на стадион "Васил Левски" на софийското градско първенство по вдигане на тежести той преодолява щанга от 140 кг., с което подобрява руския рекорд в движението "повдигане"- лека категория до 67,5 кг.Постижението му подписва виза за участие на XVIII летни олимпийските игри в Токио`1964 и голямата му мечта става реалност.
Олимпиадата в японската столица ще остане в историята на първата със забрана за участие на ЮАР- заради режима на апартейд, който страната води. Дебют правят спортовете джудо и волейбол, а България печели 10 медала, от които три златни- на борците Боян Радев, Еньо Вълчев и Продан Гарджев. В Токио видинският тежкоатлет Богомил Петров заема 8-мо място в "повдигането" и 9-то в тогавашния "класически трибой".
"Токио..., като че ли беше вчера. Чувството бе неописуемо, все едно бях попаднал на Луната. Преживяване, което никога няма да забравя- метрото, жълтото влакче, с което се стигаше до олимпийското село, елеваторите по 50-километровата улица Гинза, невероятните забележителности и култура на японския народ. В делегацията бяхме петима щангисти, но не успяхме да спечелим медали. Бяхме без треньор, не знаехме програмата, времето за почивка, кога да излезем на подиума, а за екипировката да не говорим. Бях с протрити обувки, дори на едно от движенията се подхлъзнах, но въпреки всичко с резултатите, които постигнах, влязох в десетката на най-добрите тежкоатлети в света."
Богомил Петров е роден във Видин на 20 ноември 1939 година. През ученическите си години се занимава активно с няколко вида спорт- гимнастика, гребане, лека атлетика, играе баскетбол, хандбал и футбол. Много по-късно, на 18 години, започва да тренира вдигане на тежести. Открива го треньорът Илия Николов. Общата физическата подготовка и спортовете, които преди това е практикувал, се явяват трамплин за бъдещите му успехи в тежката атлетика.
Още с първото си участие в първенството на страната става шампион и рекордьор при юношите. Печели републиканската спартакиада, няколко години по-късно става и младежки шампион, а първото му участие зад граница е през 1961 година в Дрезден.
Състезателната му кариера е преминала през отборите на ЦСКА и "Академик". 8 години е бил национален състезател, участвал е в 101 състезания, като печели 67. Завършва ВИФ, сегашна Национална спортна академия, с педагогически профил и специалност треньор по вдигане на тежести, като излиза от института и с още една допълнителна специалност по лечебна физкултура.
Връща се във Видин и става треньор в школата, от която е тръгнал към големия спорт. Гордее се с факта, че като състезател никога не е прибягвал до взимането на стимуланти, което му е коствало постигането на по-високи постижения. Самият той споделя, че в съвременния спорт без медикаментозно стимулиране и възстановяване (разрешено или забранено...) няма как де се постигнат върхови резултати. През годините като треньор е обучил над 700 щангисти, а през цялата си кариера в тежката атлетика е посетил 28 държави.
След прекратяване на треньорската си дейност Богомил Петров се увлича по гребането и постига завидни резултати. През 1977 година с туристическа лодка изминава 300 километровото разстояние от Видин до Русе без прекъсване за 41 часа и 40 минути. С каяк е преплувал разстоянието от изворите на Дунав в Германия до устието на реката при град Сулина, Румъния, като увековечава в книга този славен преход.
Спортният дух никога не е напускал Богомил Петров, който и днес активно участва във всяко туристическо начинание; той е изявен еколог; запален пещерняк и фотожурналист. Организирал е 997 фотоизложби на различни места у нас и по света, и няколко пъти е участвал в експедиции, които проучват състоянието на река Дунав. Въпреки разностранната си дейност, Богомил Петров следи развитието на българските щанги и не е оптимист за бъдещето на този спорт.
"Вдигането на тежести за съжаление вече не е толкова атрактивна дисциплина, натоварванията са изключително жестоки, без стимуланти не може да се върви напред, подрастващите трудно може да ги мотивираш и вкараш в щангарницата. В този вариант няма как да се развива нашият спорт. Американците още преди 50 години казаха: "Щангите са катилски спорт и не носят пари"..."
Състоянието и на видинската тежка атлетика в момента е с неясно бъдеще. За преодоляване на кризата през 2011 година Видин бе посетен лично от президента на Българската федерация по вдигане на тежести Неделчо Колев, с намерение за организационна помощ, учредяване на нов клуб и предоставяне на съвременно оборудване за тренировки по вдигане на щанги. Ще припомним, че световноизвестният специалист Иван Абаджиев е ученик на видинчанина Илия Николов- състезател и треньор по вдигане на щанги. Като прибавим първия световен рекорд на Богомил Петров, олимпийското ни участие и големия брой състезатели, излезли от славната ни школа- резултатът от тази "математика" ни кара да завършим с глътка оптимизъм за бъдещето на този спорт в нашия град.
Всички снимки в статията са от личния архив на Богомил Петров.