Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Живи са спомените за горещото футболно лято на 1994 година и за големите победи на национания отбор на България на световното първенство в САЩ. Водени от треньора с нестандартни решения Димитър Пенев, българските национали в състава със Стоичков, Сираков, Михайлов, Костадинов, Балъков и Трифон Иванов бяха на една крачка от финалите, но и това, което постигнаха, ще ни радва още много, много години.
В това съзвездие от футболни великани има достойно място и възпитаникът на видинската футболна школа Даниел Боримиров.
Участието на българските национали в САЩ`94 започва с неприятна загуба в първата среща с 0:3 от Нигерия. Но след това последваха победи над съставите на Аржентина, Гърция и Мексико- след изпълниния на дузпи, за да се стигне до решителната среща с отбора на Германия.
Още в първите срещи- наред с големите имена на отбора- се налагаше и 24 годишният възпитаник на видинската футболна школа Даниел Боримиров. След два успешни сезона в "Б" група, талантливият футболист премина от "Бдин" Видин в "Левски" София, където записа три шампионски титли и два пъти бе носител на Купата на България. Дани Боримиров е и утвърден състезател в националния отбор. Макар че не бе титуляр, Даниел отбеляза два гола- един в срещата с Гърция и реализира дузпа в продължението на мача с Мексико. Това изведе България до решителната среща с отбора на Германия.
Три поколения от семейство Боримирови на мача "Бдин" - "Ботев" Козлодуй- снимката е от септември 2011 година.
Видинските любители на спорта следяха мачовете с нескрит интерес. Те се играха в късните и горещи юлски нощи и след 23, 24 часа по площадите се стичаха фенове на футболната игра от различни поколения, развяваха националните знамена, викаха неудържимо "Българи юнаци!".
По-разпалените се къпеха в хладните води на фонтаните на централния площад "Бдинци"...
А пред апартамента на семейство Боримирови в комплекс "Васил Левски" скандираха "Дани, Дани!", докато на балкона не излязат неговите родители Виолета и Боримир. Дани Боримиров и сега често гостува на стадиона в родния си град. Радва се на успехите на своя 14 годишен син Алекс, който вече има медал с детския отбор на "Левски", а дъщерята Джулия играе тенис.
Най-голямата победа за българския футбол на САЩ`94 дойде срещу един от претендентите за световната титла- отбора беше Германия, датата е 13 юли 1994 година! Треньорът Пенев бе дал свободен режим за своите футболисти- екипът на германската телевизия намери българите в басейна- без преводач Христо Стоичков произнесе знаменитата фраза "Айн, цу цвай, цу драй, цу дрън!"- единственото интервю преди мача, което разтърси футболния свят! Двубоят започна с превъзходство на немците, водени от треньора Берти Фогс. В 49-тата минута бъдещият национален треньор на България Лотар Матеус реализира отсъдената дузпа- 1:0 за Германия, но българите успяха да обърнат мача и в 75-тата минута Стоичков изпълни перфектно пряк свободен удар. Над стената на германците топката се оплете в мрежата за 1:1, а четири минути по-късно Златко Янков изсипа с брилянтен пас топката пред вратата на немците и гениалният Данчо Лечков отбеляза с глава победния гол 2:1! България продължи в полуфиналната фаза, където обаче не без реферска намеса нашите отстъпиха на Италия с 2:1 и след това вече разочаровани изгубиха от Швеция в спора за четвъртото място с 4:0...
Но това не променя успешното представяне на българите и те остават четвърта футболна сила в Света!
Йордан Лечков продължи да играе в "Хамбургер", а Даниел Боримиров преминава в "Мюнхен 1860", където записва над 250 срещи. Когато се върна в "Левски" София стана шампион на страната, а след това и спортно-технически директор на "сините".
Колаж от състезателни моменти на видинския "Бдин" през сезон 1989/90 година, под ръководството на треньорите Стефан Грозданов и Стефан Яръмов.
Това са нещата от футболната история без всякаква козметика. Лятото на юли 1994-та ще се повтори ли някога, ще донесе ли отново общонародна радост?... Едва ли..., поне в обозримото бъдеще! До тогава ще ни вълнуват спомените, ще ни вълнуват големите успехи на българския спорт, на които бяхме свидетели и изживяхме радостта на цял един народ!
