Заслужилият треньор Иван Нейов-Ванто

Първите успехи на видинския гребен спорт от преди половин век са свързани с имената на няколко треньори ентусиасти, които постигнаха първите успехи на синята водна писта с примитивни лодки, тежки гребла и избелели екипи, но с много ентусиазъм. Първият от тях е Иван Нейов-Ванто, след това дойдоха Николай Каменов-Колоса, Веса Асенова и Иван Стефанов, които изведоха видинските състезатели по кану-каяк до първите места в национални състезания и регати, до европейски шампионати и участие в пет поредни Олимпийски игри.

Първият видински треньор по кану-каяк Иван Цветанов Нейов е възпитаник на Морския клуб- онова славно поколение състезатели, родени в далечната 1930 година, от което са още Тома Пеков и Петър Тодоров- Занзи... Поколение, което в следвоенна България носеше успехи на Видин в дисциплините на морския многобой- гребане в "Ял"-шесторки, ветроходство, плуване с бойно снаряжение.

През 1959 година Ванто преминава на работа във Физкултурно дружество "Бенковски", където изкара съкратени курсове в треньорска школа и заедно с първия видински шампион и майстор на спорта Николай Каменов-Колоса от малката гребна база на река Дунав поведоха първите видински гребци към сините водни писти- на езерото Панчарево, по Дунав при Видин и Русе... Лодките не бяха от най-модерните, но ентусиазмът бе голям. Подготовката се провеждаше при големи натоварвания- предимно гребане срещу течението! В резултат на това дойдоха и първите шампионски титли- на братята Сашо и Дамян Дамянови, на Иван Илиев и Иван Николов, на Анжела Георгиева, Марийка Славчева, Стоянка Николова. Те откриха пътя на видинското гребане към националните отбори.

След като се завърна от София инженер Богдан Иванов- участник в Олимпийските игри Рим`1960, във Видин се подготви успешно и за втората си Олимпиада- в Токио`1964, като голям дял за подготовката му имаше Иван Нейов-Ванто. На следващите две олимпиади в Мексико и Мюнхен той изпрати своя най-добър възпитаник Борис Любенов, който на 1000 метра едноместно кану зае пето и шесто място на олимпийската водна писта.

 

Пловдив`1967 година- отборът на "Бенковски" Видин става отборен шампион на страната за всички възрасти- пред отборите на "Левски" София и "Тракия" Пловдив.

 

Старши треньорът Иван Нейов Ванто е в средата на снимката, между националките Марийка Славчева и Таня Николова. А на първия ред е и участникът в две Олимпиади Богдан Иванов- 11 години шампион в едноместно кану!

 
В интервала между Мексико и Мюнхен през 1970 година на Световното първенство в Копенхаген (Дания) видинските гребци Борис Любенов и Сашо Илиев заеха трето място на 1000 метра двуместно кану и спечелиха първия бронзов медал за българския гребен спорт. Последваха високи отличия за двамата състезатели- званията заслужили майстори на спорта и почетни граждани на Видин. Наставникът им Иван Нейов получи народен орден на труда- златен и званието заслужил треньор. А в следващите години- заедно със другите двама колеги в школата по кану-каяк, се радваха на олимпийските медали на двамата талантливи видински гребци Борислав Костов- бронзов медал на четворка каяк на Олимпиадата в Москва`1980 година и на Борислава Милкова- също бронзово отличие в четворката каяк, водена от легендарната Ваня Гешева на олимпийския канал Сеул`1988 година.

Водената от Иван Нейов видинска гребна школа стана домакин на интересни международни регати, които се провеждаха по река Дунав със старт пред Гребната база и финал на пристана срещу Художествената галерия- тук се срещаха нашите най-добри гребци с колегите си от Белград, Сегед, Будапеща, Скопие. Видинските любители на гребните спортове имаха възможност да видят качествата на своите шампиони и олимпийци.

 

Пенсионирането на Ванто съвпадна с първите години на демократичните промени в България. Той получи скромна пенсия, която за нищо не стигаше, а инфлацията бързо стопи скромните му спестявания...

 

Но все пак останаха пари за един стар автомобил "Вартбург" и Ванто стана таксиметров шофьор...

 

Но и в тази си роля Ванто запази достойнството си и чувството си за хумор- на предното стъкло на своето такси той постави надпис:

 

 

И все пак голямото признание за Ванто се случи- това стана през декември 1999 година, когато на Бала на спортиста Иван Нейов получи отличието "Треньор на столетието". Почина през следващата година, изпратен с чувство на признателност от своите многобройни възпитаници и по-млади колеги.

Преди три години, по инициатива на Стефан Илиев, Валери Недялков и Георги Панталеев, вторият видински клуб по гребане получи името "ВАНТО". Неговите възпитаници вече печелят първите шампионски титли и медали. Така името на Ванто отново присъства на гребните канали и успехите на най-младата генерация в дисциплините кану и каяк са поредно признание и морален поклон пред заслужилия треньор Иван Цветанов Нейов и големия му принос за развитието и успехите на видинското гребане.