Нужни ли са в момента промени в Кодекса на труда? Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камера коментира в „Нашият ден”:
„Кодексът на труда на България е от 1986 г. Променян е многократно, но като структура и замисъл е от времето, когато собствеността беше само държавна, когато имахме планова икономика, когато имахме други инвестиционни отношения. За да не бъда голословен ще кажа следното. В сравнение с Европа, България вече е толкова отдалечена от нормални трудови отношения за една модерна икономика, че цифрите са тревожни. Заетост на намалено работно време в Европа е 19.5%, в България е 8 пъти по-малко. Сега и конкретните ни предложения, за които спекулации от страна на КНСБ. Първата спекулация е, че работникът ще бъде уволняван по електронен път с е-мейл. Това не е вярно. Ние казахме, че само връчването на заповедта за уволнение ще бъде по електронен начин, а иначе цялата процедура си е по Кодекса на труда. На практика работниците отказват да си получат заповедта, взимат отпуски по болест и избягват нормалното отстраняване от работа. Второ наше предложение е да се върне старото право за възможност работодателят да се освободи от хора, които са в пенсионна възраст, за да назначим повече млади хора. 35.8% е младежката безработица, не ни позволяват да освобождаваме хора на пенсионна възраст?! Говорим и за отпуск по майчинство, който плаща работодателя. Получава се отпуск върху отпуск. Говоря за тези 20 дни след отпуската по майчинството. Излиза, че плащаме за това, че майката е била две години в отпуск? Така проблем на държавата се решава от работодателя. Майката се е деквалифицирала за тези две години и не е възможно да постъпи в един постоянно променящ се пазар на труда, който иска нови умения и нови компетентности. Подобна аномалия няма в нито една европейска страна.
Максималната отпуска за бременност във всички европейски страни е до 6 месеца.
В Швейцария е 6 седмици, в Белгия е три месеца, в Германия е 6 месеца и т.н.
Другото, което искаме да променим е забранения трансфер на работниците от Агенцията за временна работа от 30%. Няма в света такава забрана. Говорим за трудови съдилища и арбитраж, за да бъдат решавани бързо проблемите. В България всички държавни служители нямат класове за прослужено време, а в частния бизнес се въвежда клас за прослужено време? За бизнеса не е важно колко години си стоял на работното място, а какви са уменията ти, компетентностите ти.
Добрият работник веднага ще получи оценката си от работодателя, за да не си отиде. Има една деформация в трудовите правни отношения. Има дискриминация на хората в частния бизнес в сравнение с държавните служители. Това трябва да се премахне. Да не говорим за неща, които са в противоречие на конвенциите МОТ.
Колегите от синдикатите не приемат тези ключови за нас предложения. Ние сме толерантни в процеса на договаряне, но искаме всички страни в този процес да направят своите предложения за изменения в КТ, който има атавистично звучене.
Мнението на Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ:
„Имаше няколко тези в изказването на Божидар Данев, които не могат да бъдат приети по никакъв начин.
Той наричаше Кодекса на труда по различни поводи остарял, комунистически, сега атавистичен и пр. КТ е от 1986 г. и той отговаря на всички изисквания на европейските правни стандарти и това беше прието още в 2005-2006 г. в рамките на преддоговорния процес. Така че ние нямаме никакви забележки относно трудовото законодателство от страна на ЕС. Второ, КТ отговаря на всички изисквания на ратифицирания от страна на българската държава на конвенции и МОТ. Интересен факт е например, че Законът за задълженията и договорите, който регулира гражданския оборот, облигационните отношения между гражданите, е приет през 1951 г. Защо срещу този закон няма възражения?
Втора теза е за модерната икономика. Значи, когато нашата икономика стане модерна, тогава вероятно ще има условия някои от правните стандарти в труда на развитите европейски държави да бъдат приложени и в България. Заетостта по втори трудов договор не е въпрос на воля, а на предлагане. Оставям настрана въпроса за заплатите. Защо в предложението на БСК няма мерки при неплащане на работните заплати на работниците? Има и обективни причини, но трябва да се заемем с този проблем и са го решим. Непрекъснато ни обясняват как това не можело да стане. Една част от предложенията на работодателите подлежат на обсъждане, можем да разговаряме по тях. Ние винаги искаме да знаем първо какво цели дадена промяна, дали е възможно и дали няма да е в полза само на едната страна. Не сме канени на такъв разговор. БСК лансира идеите си в публичното пространство и иска да ги одобряваме пост фактум. И на премиера и на вицепремиера сме заявили във връзка с т.нар. трети пакет за облекчаване, че разликата между бизнес и работодател е съществена. Бизнес това са всички търговски дружества, регистрирани по законите на България, които осъществяват стопанска дейност. Има работодатели, които не са в бизнеса - МС, БПЦ и други.
Да се правят промени в трудовото законодателство под флага на намаляване на административната тежест, т.е. да се натикат в един кръг обществени отношения, трудовите правоотношения през вратата на административните отношения, е неправомерно. Тук държавата носи своята отговорност. Тя в крайна сметка провокира бизнеса да иска такива промени. Какво означава това да се снижи възрастта за наемане на деца като работна ръка? Къде отиваме ние, напред във времето към модерните икономики или в друга, обратна посока? На края отново за необходимостта от промени в Кодекса на труда. Имаме от две години предложения за промени, които са на около 50 страници. Проблемът опира до това, че във времето не е имало политическа обстановка, която да позволи да поговорим спокойно първо с работодателите и след това да направим предложенията си общо към държавата.
Би било полезно преди да се апострофираме по медиите, всички да седнем на една маса и да обсъдим реалните проблеми на трудовото законодателство в България.
