Едно конституционно право – правото на гласуване, когато се обърне в задължение, престава да бъде право. Това създава реални предпоставки вотът на избирателя да се автоцензурира. Той ще гласува по начин, по който не иска, а това ще даде невярна представа за изборната картина. Това каза в предаването „12+3“ проф. Тодор Галунов – преподавател във Великотърновския университет и специалист по изборно законодателство:
Изборната практика показва, че когато има задължително гласуване, гражданинът не иска да гласува, той много често пуска за една от известните формации, най-често пуска за най-силната партия, някой пуска своята бюлетина и от страх.
Моите изследвания показват, че когато през 1919-а година БЗНС въвежда задължителния вот, те успяват да качат с десетки проценти своето влияние, което е изкуствено и дава превратна картина./…/Струва ми се, че времето на задължителното гласуване в Европа отминава. Ако говорим за свобода, тя предполага и свободно гласуване. Не бива да забравяме, че въздържането от гласуване също е позиция. Част от хората не гласуват, защото това, което им се предлага на политическия пазар, до голяма степен не им харесва и не могат да намерят своята партия или своя избраник, коментира проф. Галунов.
Според него ще бъде твърде пресилено да се накарат гражданите да отидат да гласуват и не това е начинът да се промени политическата система:
Време е за една значителна струя компетентност в политиката, която да промени нещата. Сегашният политически елит е изхабен отдавна и като цяло той трябва да си върви. Нужно е да влязат в политиката нови лица, които не са обременени политически. /…/ Аз съм привърженик на повече мажоритарност в изборите. Може би на този етап най-уместен е вариантът за преференциалния вот в рамките на пропорционалната избирателна система.
Проф. Галунов смята, че купуването на гласове не може да бъде преборено нито със задължителното гласуване, нито с мажоритарното. По думите му, ако някой се е устремил да купува гласове и не бъде заловен, той ще продължи да го прави.
