Думи, изречени в ефира на БНР на 3 ноември 2004 година от диригента Захари Медникаров. Поводът за интервюто ми тогава е награждаването на 80-годишния Маестро с Кристална лира за високи постижения в областта на хоровото изкуство от СБМТД (Съюз на българските музикални и танцови дейци). Три години по-късно, на 1 май той ни напусна, но още приживе името му, с негово съгласие, се вписа и даде облик на ежегодния Международен хоров фестивал, организиран от Международната фестивална програма „Приятели на България” с управител Цветан Иванов.
Творческото наследство на Захари Медникаров е уникално и грижливо се съхранява във фонда на БНР. Негови хиляди възпитаници продължават да си спомнят с огромна обич и вълнение за годините, прекарани в Детския хор Добрич, които са ги подготвили в много отношения за трудните житейски уроци. Разбира се, с помощта на съпругата му Фани Медникарова, за която всички признават, че без нейния дух, аристократизъм и здрава ръка нямаше да я има голямата школа за млади таланти в града.
Звездната история на един от най-добрите български детски хорове със световна слава започва през януари 1962 година. Това е годината, когато след десетилетна съвместна работа със смесения хор „Добруджански звуци”, маестро Медникаров печели втора награда от международен конкурс в Италия, предшествана от блестящо представяне на Прегледа на художествената самодейност в столицата. Провокиран тогава от думите на диригента Бончо Бочев: „Какво го хвалите този калпазанин, щом не иска един детски хор да направи”, и с подкрепата на местната власт в Добрич, той прави решителната стъпка. Години по-късно, запитан в интервю кой е най-хубавият момент в живота му, Захари Медникаров отговаря без колебание: „Когато открих, че мога да работя с деца.”
В „Златната книга” на хора, събрала отзиви на почитатели, критици и големи световни музиканти, прави впечатление удивителното единомислие относно съвършената вокална техника и брилянтно музициране на малките певци от Добрич, подчертава се натуралната, самородна стойност на детските гласове. Еталонни остават изпълненията на „Хорал” от Тодор Попов, „Полегнала е Тудора” - обработка на Филип Кутев, Моцартовия „Алфабет”, виланелата на Орландо ди Ласо, грегорианския хорал, донесъл две първи награди на хора от ХІХ международен конкурс за полифонична музика „Гуидо д’Арецо” в Арецо, Италия, полифоничните творби на Палестрина, песните на Любомир Пипков, Константин Илиев, Иван Спасов, Александър Танев, Красимир Кюркчийски, Александър Текелиев и много други автори… Над хиляда песни, включително и кантатно-ораториални творби, изпълнени на оригиналния език на четири континента, като само в Япония и Венецуела съставът е имал над 60 концерта. От многобройните конкурсни победи се открояват още: Първата и специална награда от ХХХІV европейски младежки музикален фестивал в Неерпелт, Белгия (1976), Първа награда от Х Международен майски хоров конкурс във Варна (1977) и същата година - Призова купа от Международния хоров радио конкурс на BBC Let the Peoples Sing. Респектираща творческа биография, доминирана от голям талант и ежедневен труд с всеотдайни съмишленици.
Диригентът-вълшебник Захари Медникаров е останал в спомените на всички, имали щастието да общуват с него като позитивен, изключително ерудиран и сърдечен човек, уважаван колега в музикалния свят, където често е канен за жури, а в по-тесен кръг - известен още като библиоман и най-вече „нотоман”. Семейната вила на Медникарови в Балчик винаги е била пълна с приятели. Сред тях е диригентът Йордан Дафов, имал близо тридесетгодишно сътрудничество, за което увлекателно разказва в предаването; много скъпи емоции от контактите си с Маестрото пази и управителят на Международната фестивална програма „Приятели на България” Цветан Иванов, гост на петъчната музикална вечер на програма „Христо Ботев” на 10 януари, посветена на 90-годишнината от рождението на Захари Медникаров. Палитрата от спомени допълват варненските диригенти Дарина Кроснева и Ирена Коларова, съпругата Фани Медникарова и слушателите, буквално „взривили” ефирния телефон. Има го и неговия глас - от Златния фонд на БНР, който ни внушава, че за хората на изкуството няма делник и празник, няма спокойствие.
„… Спокойствие където има - няма изкуство. Той, който го създава - как ще бъде спокоен? Той няма да създаде нищо!”
