Наричат Мерилин Хорн кралица на италианското bel canto. Абсолютен вокален феномен. Единствената певица, която може да се справи с предизвикателствата в оперите на Росини, така както авторът изисква.
Според сп. „Опера нюз” Хорн възражда росиниевото музикално наследство през 60-те и 70-те години. В невиждан триумф се превръща участието на мецосопраното в „Танкред” (меломаните помнят всеобщия възторг след премиерата в Рим през 1978), а също в „Семирамида”, „Обсадата на Коринт”, „Пепеляшка”, „Севилският бръснар”… Казват, че това е единствената съвременна певица, която разкрива и усвоява тайните на техническото съвършенство на своите легендарни предшественици.
А Мерилин Хрон признава чистосърдечно: „Росини е голямата ми любов! Не защото гласът ми подхожда повече за неговите опери, отколкото за тези на Верди. Става дума за нещо по-дълбоко и обвързващо. Знам ли, вероятно като характери сме по-близки… Впрочем винаги всичко съм пяла. Гласът ми се разпростира на три октави. В началото ме ангажираха за сопранови партии. Сетне минах в по-ниския регистър. Всички ме познават като росиниева певица, но аз имам своите върхове и в творби от Моцарт и Верди, Пучини и Бизе, Вивалди и Хендел…”
Мерилин Хорн бе неотразима и в първата постановка на „Риналдо” в МЕТ през 1984 г. - театърът, в който повече от четвърт век се наслаждават на изумителните превъплащения на легендарната певица.
Пътят й започва на 16 януари 1934 г. в бедно ранчо в Брадфорд, Пенсилвания.
Бушувала снежна буря, а Мерилин съзира в това поличба за житейските бури и превратности, които я очакват. САЩ са в плен на икономическа криза. Гладът е повсеместен, а многолюдното семейство на Брайън Хорн изнемогва. Когато Мерилин става на четири пеят заедно с баща си на приеми и сватби. Десетина години по-късно семейство Хорн заминават за Лос Анджелис, където бъдещата оперна звезда учи в два факултета на тамошния университет - философия и музика. Става прочута за една нощ. Но не в театъра, а като „озвучава” холивудската актриса Дороти Дендридж във филма „Кармен Джоунс” с участието на Хари Белафонте. Това се случва през 1954. „Разбрах, че ако искам да стана голяма певица, а не да търся евтина слава, трябва да отида в Италия”, пише в автобиографичната си книга „Моят живот” Мерилин Хорн. Уви, в родината на Верди и Росини я очаква разочарование. Реномираните театри не се интересуват от младата американка. Работят според обичайната практика с утвърдени имена.
Мерилин Хорн се насочва към Германия с надежда за изява в по-малки театри. Така се озовала в Гелзенкирхен, където й предлагат участие в спектакли на „Бохеми”, „Симоне Бокенегра”, „Момичето от Запад”, „Хофманови разкази”…С уточнението, че през този период Хорн трупа опит и слава като сопрано. Идва и ролята на Мария във „Воцек” на Албан Берг, с която дебютира и отвъд океана в Сан Франциско през 1960.
Според признанието на Мерилин тази роля никак не я вдъхновила, но по ирония на съдбата тъкмо тя й отваря пътя към големите театри. Това е времето, когато Игор Стравински забелязва изключителните вокални и артистични качества на младата певица. Кани я на фестивала във Венеция, а сетне и в Залцбург. В неговия „Едип цар” Хорн за първи път прекрачва прага на Миланската скала…В средата на 60-те години едно събитие коренно променя артистичното амплоа на американската певица. Очаква дете и отказва участие в концертно изпълнение на „Лукреция Борджия”. Мерилин Хорн е сред публиката, изпълнила докрай Карнеги хол. Бурно аплодира никому неизвестната Монсерат Кабайе. Това е звездната нощ за испанското сопрано и нощ за …размисъл за Мерилин. Оттук нататък хвърля всичките си сили в мецосопрановия репертоар.
„Рядко срещан красив, богато оцветен глас в ниския регистър! Като добавим металния блясък, умопомрачителни колоратури и феноменален диапазон се получава нещо наистина специално”, удивляват се маститите критици. За Мерилин Хорн рулетката се завърта на възможно най-високите обороти. Надпреварват се да я канят в престижните световни театри. Певицата със завидно търпение гради нов репертоар. „Винаги съм изпитвала инстинктивно недоверие към стремително развиващата се кариера. Виждала съм много „звезди”, от които скоро няма и следа. Професията на оперния артист е невероятно трудна. Ако не притежаваш необходимата подготовка и характер, неминуемо ще се изгубиш по пътя…Никога не съм бързала. Вярвах, че ще пея най-малко до 60!”, пророчески думи на световната прима, която тъкмо на 60 години каза сбогом на своята публика от сцената на Ковънт Гардън. Откровенията на Мерилин Хорн откриваме в книгата й „Песента продължава”, публикувана през 2004 година.
Изабела е една от любимите роли на Мерилин Хорн. Опиянява я жизнеността и типично женското лукавство на нейната героиня. През 1973 г. Жан-Пиер Понел поставя „Италианката в Алжир” в МЕТ. От страниците на „Ню Йорк Таймс” я обявяват за вулгарна. За Мерилин Хорн обаче това вероятно е най- впечатляващият триумф на сцената, според собствените й думи. „Хрумна ми безумната идея да се появя пред публиката в гръб. Едва след като изпях няколко фрази, започнах лекичко да се завъртам. Очаквах освирквания, но на дошлите в театъра това се хареса. Разбрах, че този ефект ми помага, а не пречи…Обичам предизвикателствата, нестандартните режисьорски решения. Стига обаче да не прекрачват прага на добрия вкус”, категорична е Мерилин Хорн. На МЕТ знаменитата певица посвещава повече от 25 години от звездната си кариера. Дебютът: в „Норма” през 1970. Тогава е на 36 години. Мерилин Хорн има над 180 роли в емблематични постановки на „Танкред”, „Семирамида”, „Севилският бръснар”, „Пепеляшка”, „Риналдо”, „Аида”, „Фалстаф”, „Пелеас и Мелизанда”, „Самсон и Далила” и разбира си „Кармен.”
Питат певицата за капризите на една примадона. Отговорът на Хорн: „Не бих казала, че съм капризна, ако става дума за глезотии. Но се разправям с диригентите, които ме лишават от каденцата на дадена ария. Това е много важен момент за мен. В каденцата изпъкват вокалните възможности на певеца, а съответства и на традициите. Много задълбочено изучавам нотния текст. До най-малките подробности, които отличават почерка на даден автор. Има диригенти обаче, които пренебрегват оригинала. Тогава открито негодувам или …се затварям в хотелската стая. Веднъж в Италия пет дни не се появих на репетиции… Маестрото видя, че с мен няма да излезе на глава и дори ми се извини…”
В началото на 60-те години съдбата събира на сцената две певици от най-висш ранг: Мерилин Хорн и Джоун Съдърланд. Първата им съвместна изява е в „Беатриче ди Тенда” на Белини. Следват „Семирамида”, „Танкред” и разбира се „Норма” в МЕТ през 1970 - дебют на Мерилин Хорн на прочутата сцена. Нестихващи овации и хвалебствени критики съпътстват изявите на дуото Хорн-Съдърланд. Идеално пасват гласовете им: кристалният тембър на Джоун и дълбокият наситен с медни отблясъци глас на Мерилин. Имат десетки съвместни изяви на най-престижните европейски и американски сцени, както и ценни записи осъществени под палката на Ричард Бониндж. Впрочем има един любопитен факт в кариерата на Мерилин Хорн. Специфичтият й глас я прави идеална за т.нар. „роли в панталони”. Дори й лепнали прозвището „генерал Хорн”. Съществуват различни анекдоти за срещата на Мерилин с първия й съпруг диригента Хенри Люис. Вперил поглед в партитурата, Люис промърморил: „Колко интересен нов тенор се е появил…”
А Мерилин Хорн уточнява: „Не горя от желание да нашепвам любовни признания на свои колежки. Много трудно е да се потопя в психологията на подобни герои. Но уви, такава е съдбата ми на оперната сцена...”
Често питат певицата за баснословните й хонорари. Обяснява спокойно и търпеливо: „Не аз определям размера на възнаграждението, а музикалният пазар. Обусловено е от вокалните ми възможности. От специфичните проблеми в нотния текст и режисьорски решения. Не забравяйте, че има роли, които мога да представя само аз”, твърди Мерилин Хорн пред сп.
„Опера нюз”. Колегите й с охота разказват, че прочутото мецосопрано рядко е в лошо настроение. Тъмните й очи, издължени и необикновено подвижни, почти винаги се усмихват. Хорн работи едва ли не 24 часа в денонощието. Обожава италианската кухня, а за диети - не иска и да чуе.
Колкото до най-прекрасния ден, не се замисля и за миг: „И най-умопомрачителните триумфи не могат да се мерят с деня, в който дъщеря ми Анджела се появи на бял свят…”
В съботната вечер ще слушате „Семирамида” - опера от Джоакино Росини. Запис за фирмата „Дека” от 1966 година.
С участието на: Джоун Съдърланд, Мерилин Хорн, Жозеф Руло, Джон Серж, Патриша Кларк, Спиро Малас, Лесли Фейзън, Майкъл Лагдън, Амброзиански оперен хор и Лондонски симфоничен оркестър.
На диригентския пулт - Ричард Бониндж.
Съдържание на операта
събота, 18 януари от 20.00 часа