Херман Хесе твърди в „Сидхарта”, че светът е съвършен във всеки един миг. И го доказва. Несъвършени са само опитите ни да стигнем до съвършенството. Но какво всъщност знаем! Може би и житейските ни пътеки, с всичките ни грешни кривулици, също са съвършени. Поне така излиза, докато четем разтърсващия роман „Сидхарта” на нобеловия лауреат Херман Хесе - автор, който сякаш винаги знае нещо повече и пише така, като че е достигнал до мястото на Смисъла и Мъдростта, към които човечеството още дълго ще върви.
Всичко, което съществува, за мен е добро; виждам смъртта като живот, грехът като святост, благоразумието като лудост. Всичко трябва да остане каквото е; всичко се нуждае единствено от моето съчувствие, от моята добронамереност, от любещото ми съпричастие. Така за мен всичко е добро, мога да се възползвам от всичко, без да си вредя. Изпитах с тялото и душата си, че грехът ми е бил нужен, нужно ми бе сладострастието, стремежът към богатства, суетата, позорното разочарование, за да се науча да се съпротивлявам, за да мога да обичам света, за да престана да го сравнявам с измисления от мен свят, с измисления от мен образ на съвършенството, а да го оставя такъв, какъвто е, да го обичам и да изпитвам радост, че му принадлежа.
Херман Хесе, „Сидхарта”.
Слушайте „Сидхарта” в 31 части, прочетени от Васил Бинев - всеки делничен ден от 21.20 часа. Започваме на 14 януари.
