10 години след трагедията в Кербала, родителите на старши лейтенант Николай Саръев са разбрали, че няма смисъл да търсят истината за станалото през 2003-а година. Около тази страшна констатация се обединяват Надежда и Ангел в семейното им жилище в Крумовград. Там все още има цял гардероб вещи на Николай, който пази пехотната му раница, очила, комплекта му за бръснене и портфейла с последната валута, до която се е докосвал и снимки. Много и страшни снимки за гледане, които майката му пази и показва.
Докато слуша разказа на съпругата си, бащата Ангел нервно пуши цигара след цигара. Като бивш военен той има своя особена гледна точка за инцидента в Кербала:
Нашите политици и нашите военни не оцениха обстановката такава, каквато трябва да бъде. Инструкциите, които са пращани от България, са калпави. В Армията грешки не се допускат, защото поправки няма. Всяка грешка се наказва със смърт. Смятам, че донякъде грешките са поправени, защото не са допуснати подобни инциденти, но не се знае докога. Първият контингент не си даваха сметка за какво са отишли точно там и това е голямата грешка на нашите политически лидери по онова време, на нашето военно разузнаване, на нашия Генерален щаб, че ежечасно и ежеминутно не преоценяваха обстановката в Ирак.
Началникът на Генералния щаб по онова време Никола Колев, командирът на първия контингент Петко Маринов, началник-щабът Здравко Дачев са най-често споменаваните от роднините на загиналите в Кербала военни като виновници за трагедията. Както и всички останали, родителите на загиналия Николай Саръев също не ги спестяват:
Кой укриват? Защо ги укриват, пита Надежда Саръева и продължи: Защо не си признаха? Защо не осъдиха някой, макар че има кого да осъдят? Защо някой не излезе да каже, че е допуснал тази грешка?
Саръева смята и до днес, че мълчанието на отговорните е заради това, че се чувстват виновни:
Петко Маринов е прикривал някой от висшите началници. Той е действал по разпоредби, по заповеди и цялата вина е поел върху себе си и затова е предпочел да мълчи. Това бяха неговите думи, които четох във вестника. Но моят син загина, защитавайки него в ония черни часове. Той вместо да мисли за своя живот, за своето здраве, той е заповядал: "Запазете командира" и неговите момчета са легнали върху тялото на Петко Маринов. Той е жив, но моят син го няма.
Има много неща, които те си ги знаят, но не искат да бъдат казани – така Надежда си обяснява факта, че докладът за инцидента в Кербала не е станал публичен. 10 години след съставянето му "Хоризонт" получи отказ по Закона за обществената информация да се запознае с него. Само публикуването на този доклад обаче би могло да посочи дали гибелта на петимата военнослужещи в Кербала е в резултат на стечение на обстоятелствата или на престъпна небрежност на командването. Затова бащата на Николай Саръев настоява:
Докладът може да не бъде публичен, но специализираните органи и някои от журналистическите среди трябва да имат достъп, за да видят за какво е ставало въпрос. Не може за цялата държава да бъде секретен доклада.
Целия репортаж на Добромир Видев чуйте в звуковия файл.
